Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гурбетчии се връщат от чужбина, вдигат нови кооперации и правят бизнес
  • Новини

Гурбетчии се връщат от чужбина, вдигат нови кооперации и правят бизнес

Иван Димитров Пешев юни 25, 2023
grtrasruasrqkrkqrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

– Кърджали е единствената област освен София, в която населението се е увеличило през последните 10 г.

– След 1989-а много от местните жители заживяха в различни западноевропейски държави

– Според брокери спестените си пари тези хора инвестират в имоти и така никнат цели квартали

Единствената област извън София, чието население се е увеличило през последните 10 години, е Кърджали.

Това сочат данните на Института за пазарна икономика. Според тях за периода от 2009-а до 2019 г. жителите на района са се увеличили с 3500 души. В анализа се казва, че причината не е в баланс между раждаемост и смъртност, а е механичен прираст.

Част от него се дължи на родените в чужбина деца на кърджалийци. Справка за 2019 г. в отдел ГРАО на общината показва, че новородените са 462, а издадените актове за раждане са почти 3 пъти повече – 1314. Дори през 2020-а, когато имаше сериозни ограничения на пътуванията от чужбина заради COVID-19, издадените актове са 794, а родените деца са 467.

С издадения от ГРАО документ

новороденото

получава

българско

гражданство,

ако поне единият от родителите му е български гражданин. С този документ детето получава ЕГН и постоянна регистрация на адреса на родителя.

Друга причина за увеличаването на жителите в област Кърджали са събития от недалечното минало, при които стотици хиляди жители на областта напуснаха родните си места и отпътуваха в чужбина. Този процес беше най-масов

през лятото на

1989 г., когато

тоталитарният

режим отвори

границата с

Турция

и даде възможност на желаещите да напуснат България.

От 3 юни до 21 август 1989 г. от България си тръгнаха около 360 000 души, като голяма част от тях са жители на област Кърджали.

След настъпването на демократичните промени в България обезлюдяването на района продължи, но този път по икономически причини.

Много от местните жители успяха много добре да се реализират и да заживеят в различни западноевропейски държави – Холандия, Белгия, Германия. 30 години по-късно част от тези хора започват да се завръщат по родните си места.

Причините за това са различни, но при изселниците в Турция най-честата е пенсионирането. Допреди няколко години пенсионерите се завръщаха по родните си места през ранна пролет и заминаваха наесен, за да прекарат зимата в домовете си в Турция. Икономическите затруднения в южната ни съседка и рязкото

поевтиняване на

турската лира

стана причина

да се утвърди

нова тенденция

– пенсионерите да остават целогодишно в имотите си в Кърджалийско, които са най-често къщи с дворове в крайградските села.

“Над 40 са семействата пенсионери от Турция, които прекарват по-голямата част от годината в родните си къщи. Много от тях са тук целогодишно”, твърди кметът на Широко поле Шукри Мехмед.

Според него в района на Кърджали изселниците се чувстват много по-добре, отколкото в големите градове на Турция, където имат жилища.

“Единственото предимство на Истанбул е мекият климат през зимата и това, че жилищата в квартала ни са газифицирани. Това обаче не може да компенсира спокойствието, което ти дава малкото село”, казва Саид Ахмед. Той е ремонтирал бащината си къща и прекарва в нея по-голямата част от времето си. Дори е започнал да се грижи за няколко кошера с пчели.

“Не искат постоянна грижа като кравата или кокошките и това ми дава повече свобода. Когато реша, мога да се прибера в турския си дом – без да ангажирам съседи или приятели да се грижат за животинките”, казва Саид.

Той допълва, че през лятото обработва и двора на къщата.

“Засаждам няколко лехи домати, чушки, краставици, лук, имам овошки. Хем имам занимание, хем спестявам пари. А вкусът на зеленчука от градината не може да се сравни с този на продуктите, купени от магазина”, казва пенсионерът. Той допълва, че другата причина, поради която предпочита да живее в родния си край, са отношенията с хората.

“В Турция ритъмът на живот е много по-различен, особено в големите градове. Хората са отчуждени. Тук нещата не са се променили много от времето на младостта ми. Хората са топли и открити, готови да помогнат на всекиго”, твърди Саид.

Не само Кърджали и околните села са притегателни за пенсионерите от Турция. В община Черноочене също отчитат интензивно завръщане.

“Част от тези,

които се

прибират,

дори се захващат

с бизнес

Преди няколко години семейство, живяло в Турция, окончателно се установи в Черноочене и регистрира фирма за дограма, която работи успешно. Друго пък се занимава с животновъдство и има ферма с 30 крави. Голяма част от завърналите се хора се захващат със земеделие. Те обработват наследствените си ниви, наемат и общински земи”, твърди кметът на Черноочене Айдън Осман.

Тенденцията за завръщане в родния край е не само при изселниците в Турция, а и при гурбетчиите. Голяма част от тях все още живеят със семействата си в Западна Европа, но със сигурност планират да се завърнат в родния край. Това е и причината за

бум на

строителството

в общинските

центрове през

последните

години

В Черноочене за броени години изникна нов квартал с кооперации и еднофамилни къщи.

Не по-различна е ситуацията в Кърджали. През последните години в централната част на града бяха изкупени и съборени по-малките къщи с дворове. На тяхно място се издигнаха многоетажни кооперации с апартаменти.

“Стана нещо като мода спестените по време на гурбет пари да се инвестират в имоти. Много често продажби на жилища се извършват даже и “на зелено”, особено ако мястото на строителството е атрактивно”, твърдят брокери на недвижими имоти. Те признават, че повишеното търсене сериозно изкривява имотния пазар в района на Кърджали.

Имало дори предприемачи, които категорично продавали новопостроени имоти единствено на гурбетчии, които плащали веднага. Апартаментите в центъра на града вървят от 60 до 100 хил. евро. Предпочитало се старото строителство, въпреки че много често се налагало да се инвестира допълнително в основен ремонт.

При новото строителство в квадратурата на апартамента често влизат и общите части като площадки и стълбища.

Освен това често новите жилища се продават в незавършен вид, което допълнително вдига цената.

Всичко това обаче не възпира гурбетчиите, за които инвестицията в жилище си заслужава. Голяма част от апартаментите в момента са пусти, а светещите прозорци в огромните нови кооперации се броят на пръсти. Въпрос на време е собствениците на празните жилища да се завърнат в Кърджали.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това са страшните легенди за 3-те най-зловещи български места
Next: Аз съм българка, Българка, която избяга: Една от многото избягали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.