Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гурбетчийка: За тази работа във Великобритания дават 7208 лева месечно, а не е трудна
  • Новини

Гурбетчийка: За тази работа във Великобритания дават 7208 лева месечно, а не е трудна

Иван Димитров Пешев декември 11, 2023
dsflkmgskmdfkgmsdfkgdf.png

Българи масово щурмуват заводите за производство на различни хранителни стоки във Великобритания, разказаха работници, пише „Телеграф“.

 

Най-голям е интересът към предприятията за пилета. Надницата е 16 паунда на час.

Сезонно

 

Много от българите работят сезонно във Великобритания, като лятото са у нас, а през студените месеци – в чужбина.

„Уреждаме се на групи, стоим 5-6 месеца и всяка година сме в едно и също предприятие“, разказаха работници. Печелят по 16 паунда на час, или 36,03 лв., и масово работят по 10 часа, за да изкарат повече пари.

Така накрая на месеца сумата за 20 дни става 7206 лв. Квартирата си плащат сами, но са категорични, че разходите им не са големи.

Повечето целят да изкарат 10 години стаж там, за да вземат пенсия. По думите им най-изгодно за българи е да се работи или във Великобритания, или в САЩ, особено ако става дума за нискоквалифицирана работна ръка.

„Ние сме в предприятие, което подготвя сурови пилета за продажба в магазините. Птиците се скубят на машина, след това се подготвят за опаковане.

На практика не правиш нищо, само следиш поточната линия“, разказа работничка, която е продавачка на играчки в София през лятото, а през зимата отива в завода за пилета във Великобритания.
Изисквания

Изискване, за да ви наемат във Великобритания, е да говорите езика и да имате необходимите документи. Повечето предприятия наемат персонал със завършено поне основно образование. За момента всичко е по старите правила, преди Brexit.

За да получи статут там, работникът трябва да има наето жилище, валиден паспорт, национален застрахователен номер и банков акаунт за превеждане на заплатата.

В предприятията за различни хранителни стоки наемат и мъже, и жени. Във Великобритания отиват да работят и много куриери, които са правили същото и в България за тройно по-ниска заплата.

Там на месец за предстоящия зимен сезон възнагражденията тръгват от 5600 лв. и стигат до 8000 лв.
Остър дефицит на служители у нас

Остър дефицит има на служители в България, сочат данни на агенцията по заетостта. Над 190 000 се очаква да бъдат свободните работни места у нас само за тази година. Много от тях не се дължат на нови позиции, а на заместващо търсене.

Предвижда се през следващите години заради недостига на квалифицирана работна ръка да се наемат хора с по-ниско образование. Поради дефицита на персонал със средно образование на позиции, предназначени за него, ще бъдат наемани и хора с основно.

В момента се търсят над 1,6 милиона души, завършили гимназия. Въпреки че делът на лицата с по-висока степен на образование ще нараства, потребността от тях също ще се увеличава, показват анализите.

През 2027 година работните места, заети от служители с основно образование, ще са с 13 000 по-малко, а тези от хора със средно и висше – с между 30 и 50 хил. повече.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 15 тревожни знака, че сърцето се задъхва – обърнете им внимание, особено ако сте над 60
Next: Натали Трифонова показа майка си, нереална красавица е

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.