Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гурбетчийка: За тази работа във Великобритания дават 7208 лева месечно, а не е трудна
  • Новини

Гурбетчийка: За тази работа във Великобритания дават 7208 лева месечно, а не е трудна

Иван Димитров Пешев декември 11, 2023
dsflkmgskmdfkgmsdfkgdf.png

Българи масово щурмуват заводите за производство на различни хранителни стоки във Великобритания, разказаха работници, пише „Телеграф“.

 

Най-голям е интересът към предприятията за пилета. Надницата е 16 паунда на час.

Сезонно

 

Много от българите работят сезонно във Великобритания, като лятото са у нас, а през студените месеци – в чужбина.

„Уреждаме се на групи, стоим 5-6 месеца и всяка година сме в едно и също предприятие“, разказаха работници. Печелят по 16 паунда на час, или 36,03 лв., и масово работят по 10 часа, за да изкарат повече пари.

Така накрая на месеца сумата за 20 дни става 7206 лв. Квартирата си плащат сами, но са категорични, че разходите им не са големи.

Повечето целят да изкарат 10 години стаж там, за да вземат пенсия. По думите им най-изгодно за българи е да се работи или във Великобритания, или в САЩ, особено ако става дума за нискоквалифицирана работна ръка.

„Ние сме в предприятие, което подготвя сурови пилета за продажба в магазините. Птиците се скубят на машина, след това се подготвят за опаковане.

На практика не правиш нищо, само следиш поточната линия“, разказа работничка, която е продавачка на играчки в София през лятото, а през зимата отива в завода за пилета във Великобритания.
Изисквания

Изискване, за да ви наемат във Великобритания, е да говорите езика и да имате необходимите документи. Повечето предприятия наемат персонал със завършено поне основно образование. За момента всичко е по старите правила, преди Brexit.

За да получи статут там, работникът трябва да има наето жилище, валиден паспорт, национален застрахователен номер и банков акаунт за превеждане на заплатата.

В предприятията за различни хранителни стоки наемат и мъже, и жени. Във Великобритания отиват да работят и много куриери, които са правили същото и в България за тройно по-ниска заплата.

Там на месец за предстоящия зимен сезон възнагражденията тръгват от 5600 лв. и стигат до 8000 лв.
Остър дефицит на служители у нас

Остър дефицит има на служители в България, сочат данни на агенцията по заетостта. Над 190 000 се очаква да бъдат свободните работни места у нас само за тази година. Много от тях не се дължат на нови позиции, а на заместващо търсене.

Предвижда се през следващите години заради недостига на квалифицирана работна ръка да се наемат хора с по-ниско образование. Поради дефицита на персонал със средно образование на позиции, предназначени за него, ще бъдат наемани и хора с основно.

В момента се търсят над 1,6 милиона души, завършили гимназия. Въпреки че делът на лицата с по-висока степен на образование ще нараства, потребността от тях също ще се увеличава, показват анализите.

През 2027 година работните места, заети от служители с основно образование, ще са с 13 000 по-малко, а тези от хора със средно и висше – с между 30 и 50 хил. повече.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 15 тревожни знака, че сърцето се задъхва – обърнете им внимание, особено ако сте над 60
Next: Натали Трифонова показа майка си, нереална красавица е

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.