Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гурбетчия от Родопите в Германия: Тук вече не е това, което беше
  • Новини

Гурбетчия от Родопите в Германия: Тук вече не е това, което беше

Иван Димитров Пешев януари 29, 2024
dfvdsvfdvfdhbfhgfhg.png

Германия вече не е това, което беше. Няма го старият живот, на моменти стресът е като в България. Все още тук се чувстваш по-сигурен от България, но ако си уредя добра работа, хващам пътя за Кърджали.

500-те евро, които давам за квартира тук махам от сметките и се оказва, че ако имам работа за 2 000 лева чисти в България, веднага приемам, споделя пред 24rodopi.com кърджалиец Сезгин М., който от години живее и работи в район Бавария в Германия.

Само за една година 1,2 милиона души са напуснали Германия, твърди „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). Проучванията показват, че всеки четвърти си тръгва поради финансови причини, а почти всеки пети – поради неудовлетвореност от живота в Германия.

Българите, впрочем, са на четвърто място по численост сред чужденците, които са напуснали Германия през 2022 година, съобщава Федералната служба за миграцията и бежанците, цитирана от агенция Франс прес.

Всъщност повечето хора, които напускат Германия, са чужденци, завръщащи се по домовете си. Освен това по-голямата част от чужденците, които си тръгват от Германия, са пребивавали в страната сравнително кратко.

„Преди дни страната бе блокирана от стачка в 6-7 сектора. Недоволни са земеделци, ресторантьори, общопрактикуващи лекари. Социалните мрежи кипят. Вярно, че ние гурбетчиите сме някак си изолирани от местните – от вкъщи до работата, от работата до вкъщи, а в през уикенда е самота. Затова гурбетчиите живеят и спят във Фейсбук, иначе ще откачат“, добавя Сезгин.

Той успява да спестява между 700 и 1000 евро, но казва, че живее с много социални ограничения. Тежи му повече липсата на „живот след работа“.

„Ако излезеш да се почерпиш сам в евтино заведение, отишли са едни 50 евро. Но сам на маса, като отчаян мъж на средна възраст“, допълва кърджалиецът.

Приятел му предложил да замине за Нидерландия, където му е осигурена работа в бригада за монтиране на соларни инсталации.

„В Денах приятелите се виждат след работа, успяват да организират пикници, играят карти в кафенето. И заплащането е добре, ще се пробвам“, казва кърджалиецът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истината за развода на Десислава Атанасова
Next: Важно за пенсионерите: Ето каква е промяната от 1 януари 2024 г.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.