Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гурбетчия от Родопите в Германия: Тук вече не е това, което беше
  • Новини

Гурбетчия от Родопите в Германия: Тук вече не е това, което беше

Иван Димитров Пешев януари 29, 2024
dfvdsvfdvfdhbfhgfhg.png

Германия вече не е това, което беше. Няма го старият живот, на моменти стресът е като в България. Все още тук се чувстваш по-сигурен от България, но ако си уредя добра работа, хващам пътя за Кърджали.

500-те евро, които давам за квартира тук махам от сметките и се оказва, че ако имам работа за 2 000 лева чисти в България, веднага приемам, споделя пред 24rodopi.com кърджалиец Сезгин М., който от години живее и работи в район Бавария в Германия.

Само за една година 1,2 милиона души са напуснали Германия, твърди „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). Проучванията показват, че всеки четвърти си тръгва поради финансови причини, а почти всеки пети – поради неудовлетвореност от живота в Германия.

Българите, впрочем, са на четвърто място по численост сред чужденците, които са напуснали Германия през 2022 година, съобщава Федералната служба за миграцията и бежанците, цитирана от агенция Франс прес.

Всъщност повечето хора, които напускат Германия, са чужденци, завръщащи се по домовете си. Освен това по-голямата част от чужденците, които си тръгват от Германия, са пребивавали в страната сравнително кратко.

„Преди дни страната бе блокирана от стачка в 6-7 сектора. Недоволни са земеделци, ресторантьори, общопрактикуващи лекари. Социалните мрежи кипят. Вярно, че ние гурбетчиите сме някак си изолирани от местните – от вкъщи до работата, от работата до вкъщи, а в през уикенда е самота. Затова гурбетчиите живеят и спят във Фейсбук, иначе ще откачат“, добавя Сезгин.

Той успява да спестява между 700 и 1000 евро, но казва, че живее с много социални ограничения. Тежи му повече липсата на „живот след работа“.

„Ако излезеш да се почерпиш сам в евтино заведение, отишли са едни 50 евро. Но сам на маса, като отчаян мъж на средна възраст“, допълва кърджалиецът.

Приятел му предложил да замине за Нидерландия, където му е осигурена работа в бригада за монтиране на соларни инсталации.

„В Денах приятелите се виждат след работа, успяват да организират пикници, играят карти в кафенето. И заплащането е добре, ще се пробвам“, казва кърджалиецът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истината за развода на Десислава Атанасова
Next: Важно за пенсионерите: Ето каква е промяната от 1 януари 2024 г.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.