Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гурбетчия от Родопите разкри как се вадят без работа и законно поне по 1400 евро месечно
  • Новини

Гурбетчия от Родопите разкри как се вадят без работа и законно поне по 1400 евро месечно

Иван Димитров Пешев юни 26, 2023
gururuasrkqkrsrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На работата лекото, на баницата-мекото. Тази квинтесенция на житейските облаги и удоволствия вече е постигната от някои нашенци зад граница.

Солидната социална политика на развитите икономики в Западния свят са с ниши, през които отдавна са проникнали родни тарикати гурбетчии.

Те успяват да си докарат доходи между 1400 и 1600 евро на месец без дори да… работят, разкриват за „Родопи voice” нашенци, запознати със схемите. В Далаверата „Европа” пък са най на „Ти” мургави родопчани, за които България отдавна е само място за харчене на припечеленото зад граница.

„Заминават със семействата си, задължително там също им се раждат деца, и започват да гребат с цели шепи от социалните възможности на държавата”, споделят родни гастарбайтери. Друго необходимо условие, по думите им, е да се работи поне година. За пример дават Германия.

„След една година трудов договор, човек може да се запише в Джоб център. От там започват да му търсят работа, по време на което обаче му се заплаща на месец около 70-80 на сто от заплатата, която безработният е получавал на старото място.

Ако, примерно, е работил за 2000 евро, то сега ще взема 1400-1500 без да си мърда пръста. Има семейство, има 3 деца-Джоб центърът му плаща квартирата и осигуровките, търси му и ново препитание, а той… отказва. Така може да си я кара една-две години. Сигурен доход и неправене на нищо”, разкрива ни схемата „за мекото на баницата” гастарбайтер от Кърджалийско.

Нашенски тарикати отказват предложена работа и с мотив, че желаят да… учат език.

„Записват се на курсове, които се поемат от центъра и така. Получават се помощи за децата, за задължително неработещата съпруга и т.н.”, допълва родопчанинът.

Друга тънкост в подобряване на битието са и купоните за храна, отново благина за безработните. Според родни гурбетчии, една „подпечатана хартийка” осигурява препитание за цяло семейство в рамките на месец. С нея се взема всичко необходимо, а на датата на получаване пред самите складове опашките се вият от 5 часа сутринта.

„Пресни” гастарбайтери от Родопите са принудени да спят в малки стаички по хостели и да делят общи бани и тоалетни с десетки други заради невъзможност да си намерят квартири. Родопчани плащат между 300 и 500 евро за „кибритени кутии”, ползвайки дори общи кухненски помещения, разкриват гурбетчии от региона, заминали за Германия.

„Много е трудно да се намерят квартири. Искат ни по 3 наема накуп, както и трудов договор и документ, че нямаме никакви задължения към държавата. В същото време, за да започнем работа трябва да предоставим адресна регистрация.

С други думи-без работа няма покрив, без квартира няма препитание. Омагьосан кръг. Единственият вариант е някой да те посрещне и да прекараш няколко месеца в неговата квартира, докато се устроиш. В същото време наемите започват от 500 лева и растат нагоре. Умножено по три представлява доста голяма стартова сума”, коментират родопски гастарбайтери.

Трудното намиране на квартира пък принуждава нашенци да намерят покрив в евтините хостели, които обаче не предоставят никакви удобства. Получава се и следното-на един адрес се регистрират по 40-50 нашенци. Разбира се, те не живеят там, но пък регистрацията им дава възможност да започнат работа.

Същото е положението и в други държави от Западна Европа. Във Франция например, освен няколко наема занапред и трудов договор, трябва да се намери и гарант, който разбира се, е гражданин на държавата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наши туристи луднаха по тази балканска държава: Тук е много по-евтино от Гърция
Next: Български турист: Приморско е раят на морето, ето ви 5 причини защо

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.