Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гурбетчия от Родопите разкри как се вадят без работа и законно поне по 1400 евро месечно
  • Новини

Гурбетчия от Родопите разкри как се вадят без работа и законно поне по 1400 евро месечно

Иван Димитров Пешев юни 26, 2023
gururuasrkqkrsrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На работата лекото, на баницата-мекото. Тази квинтесенция на житейските облаги и удоволствия вече е постигната от някои нашенци зад граница.

Солидната социална политика на развитите икономики в Западния свят са с ниши, през които отдавна са проникнали родни тарикати гурбетчии.

Те успяват да си докарат доходи между 1400 и 1600 евро на месец без дори да… работят, разкриват за „Родопи voice” нашенци, запознати със схемите. В Далаверата „Европа” пък са най на „Ти” мургави родопчани, за които България отдавна е само място за харчене на припечеленото зад граница.

„Заминават със семействата си, задължително там също им се раждат деца, и започват да гребат с цели шепи от социалните възможности на държавата”, споделят родни гастарбайтери. Друго необходимо условие, по думите им, е да се работи поне година. За пример дават Германия.

„След една година трудов договор, човек може да се запише в Джоб център. От там започват да му търсят работа, по време на което обаче му се заплаща на месец около 70-80 на сто от заплатата, която безработният е получавал на старото място.

Ако, примерно, е работил за 2000 евро, то сега ще взема 1400-1500 без да си мърда пръста. Има семейство, има 3 деца-Джоб центърът му плаща квартирата и осигуровките, търси му и ново препитание, а той… отказва. Така може да си я кара една-две години. Сигурен доход и неправене на нищо”, разкрива ни схемата „за мекото на баницата” гастарбайтер от Кърджалийско.

Нашенски тарикати отказват предложена работа и с мотив, че желаят да… учат език.

„Записват се на курсове, които се поемат от центъра и така. Получават се помощи за децата, за задължително неработещата съпруга и т.н.”, допълва родопчанинът.

Друга тънкост в подобряване на битието са и купоните за храна, отново благина за безработните. Според родни гурбетчии, една „подпечатана хартийка” осигурява препитание за цяло семейство в рамките на месец. С нея се взема всичко необходимо, а на датата на получаване пред самите складове опашките се вият от 5 часа сутринта.

„Пресни” гастарбайтери от Родопите са принудени да спят в малки стаички по хостели и да делят общи бани и тоалетни с десетки други заради невъзможност да си намерят квартири. Родопчани плащат между 300 и 500 евро за „кибритени кутии”, ползвайки дори общи кухненски помещения, разкриват гурбетчии от региона, заминали за Германия.

„Много е трудно да се намерят квартири. Искат ни по 3 наема накуп, както и трудов договор и документ, че нямаме никакви задължения към държавата. В същото време, за да започнем работа трябва да предоставим адресна регистрация.

С други думи-без работа няма покрив, без квартира няма препитание. Омагьосан кръг. Единственият вариант е някой да те посрещне и да прекараш няколко месеца в неговата квартира, докато се устроиш. В същото време наемите започват от 500 лева и растат нагоре. Умножено по три представлява доста голяма стартова сума”, коментират родопски гастарбайтери.

Трудното намиране на квартира пък принуждава нашенци да намерят покрив в евтините хостели, които обаче не предоставят никакви удобства. Получава се и следното-на един адрес се регистрират по 40-50 нашенци. Разбира се, те не живеят там, но пък регистрацията им дава възможност да започнат работа.

Същото е положението и в други държави от Западна Европа. Във Франция например, освен няколко наема занапред и трудов договор, трябва да се намери и гарант, който разбира се, е гражданин на държавата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наши туристи луднаха по тази балканска държава: Тук е много по-евтино от Гърция
Next: Български турист: Приморско е раят на морето, ето ви 5 причини защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.