Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гурбетчия от Родопите: Тази порция в Германия струва 4 евро
  • Новини

Гурбетчия от Родопите: Тази порция в Германия струва 4 евро

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
gewqtqebbbb.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Знайте, че по отношение на вкусовите качества родопския картоф бие германския с 10:2, казва той

Ценете родопските картофи.

Уважавайте труда на всеки, който вади прехраната си на нивата.

Тази порция картофи в германското заведение „Приятели на чипса“ струва 4 евро.

Това написа до 24rodopi.com наш гурбетчия след скромна вечеря в германски град.

„Посочвам високата цена, но знайте, че по отношение на вкусовите качества родопския картоф бие германския с 10:2“, уточнява той.

Още подобни новини:

Мъжът, платил близо 500 лева за телешки стек, казва, че е готов да съди ресторантьорите – като отговор на тяхната закана да търсят правата си в съда. Пламен отива на ресторант, за да си поръча, не рибай стек, а кюфтета.

След като стана известен с клипа за стековете за близо 500 лева, Пламен е в родното си село Беломорци. Тук срещу около два лева за бройка, хапва кюфтета от местната скара. Остава доволен – сочни са, имат и гъбен сос.

Пламен живее и работи в Нидерландия и казва, че винаги е обичал да се храни в хубави заведения.

„Винаги обичам да ям сред лукс, на всякакви ресторанти съм бил, но такова нещо не съм срещал – за три пържоли“, споделя мъжът.

След видеото от ресторанта Пламен казва, че е станал известен. И това тежи на него и семейството му.

„Всеки иска да се снима с мен, казват ми Пържолата. И малки, и големи деца идват. За десет дни отидохме до „Слънчев бряг“, за да си починем, но не стана. Всеки един говори за това, навсякъде“, споделя Пламен.

Той е учуден и обиден от намеренията на ресторантьорите да го съдят, защото не е имал лоши намерения.

„Не съм направил нищо на заведението – нещо да счупя или да не съм платил сметки, да съм обиждал. Просто ми стана интересно – защо трябваше да плащам тази сметка. Не очаквах такава голяма сума да е. Цяла Европа вече за мен говори, не мога да спя“, казва мъжът пред bTV.

Приятелите му го подкрепят.

„Той не реагира нещо грешно, просто искаше да знае защо е платил тази сума, която за него не е проблем, най-културно си плати пържолата“, казва Кристиян Кирилов.

Сега Пламен казва, че и той е готов да заведе дело и да търси правата си в съда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БТВ изненада зрителите: Истината за Евгени Генчев и Валерия излезе наяве
Next: Видях я днес на касата на Лидл, трепереше от срам и реагирах веднага, разказа клиентка

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.