Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гъмзово се вдигна! Искат изселване на 4-те момчета, убили дядо Борислав, заедно със семействата им
  • Новини

Гъмзово се вдигна! Искат изселване на 4-те момчета, убили дядо Борислав, заедно със семействата им

Иван Димитров Пешев януари 5, 2023
ggugmzmgaosgmasg.png

Жителите на село Гъмзово, видинско, настояват да има справедлива присъда за убийството на 59-годишния Борислав Б., който е от селото. От два дни живеят в ужас, след като стана ясно, че той е жертва на четири местни деца. А причината… Шише ракия.

Това обясни Венизел Флоров, кмет на населеното място, цитиран от БТА.

Той е един от първите хора, отишли до къщата на убития, която се намира в края на селото. Откриват тялото му. В близост няма съседи. От повече от 60 години селото не помни подобно деяние.

Там живеят около 350 човека, предимно възрастни. Те са шокирани от престъплението и вече подготвят подписка за изселване на момчетата и семействата им от Гъмзово.

 

Не изпускай тези оферти:

Те са на 10, 15, 16 и 17 години – за никой от тях в селото не се казва добра дума.

Полицията ги познава добре, защото са извършили доста домови кражби, употребяват алкохол, правят сбивания. Те са роднини.

Трима от тях са задържани за 24 часа, като мярката е удължена на 72 часа. Десетгодишното дете е изведено от семейството си и е поставено под полицейска закрила. Това обявиха от прокуратурата във Видин.

До 14 часа днес в Окръжния съд във Видин не е внесено искане на Прокуратурата за постоянен арест.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Плевенчанина Златко изчезна! Намериха якето му хвърлено на пейка до река
Next: Тази нощ небето се разтваря, а Господ слиза на Земята, за да изпълни желанията ни! Ето какво се прави точно

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.