Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гърция осигури нещо невероятно на хората, които са принудени да избягат от пожарите в страната
  • Новини

Гърция осигури нещо невероятно на хората, които са принудени да избягат от пожарите в страната

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
geqerqrasrasvas.png

На хиляди туристи, които са били принудени да се евакуират от Родос заради опустошителните горски пожари, е предложено обезщетение.

През юли пламъците обхванаха голяма част от гръцкия остров и горяха дни наред, причинявайки сериозни щети на хотели и къщи.

За първи път огненият ад избухна на 18 юли в централната част на Родос, но силните ветрове го накараха да се разпространи към източното и южното крайбрежие, където се намират много плажни курорти.

Повече от 20 000 туристи и местни жители трябваше трескаво да опаковат багажа си и да избягат от апокалиптичните сцени, тъй като над 7500 акра земя бяха изпепелени.

На Родос беше въведено извънредно положение, тъй като температурите се покачиха до 44 градуса по Целзий, а горските пожари предизвикаха хаос.

На кадрите се вижда как пожари поглъщат дървета, коли и къщи изгарят до основи, животни бягащи където и както могат.

Гърция заяви, че това е най-мащабната евакуация, провеждана някога в страната.
На фона на разрушенията, това означава, че почивката на много хора е била прекъсната.

Сега обаче гръцкият министър-председател призовава хората да се върнат през следващата година, като им предлага безплатен едноседмичен престой.

Кириакос Мицотакис заяви пред ITV: „За всички онези, чиято почивка е била прекъсната в резултат на горските пожари, гръцкото правителство в сътрудничество с местните власти ще предложи една седмица безплатна почивка на Родос, следващата пролет, следващата есен, за да сме сигурни, че те ще се върнат на острова и ще се насладят на природните му красоти“.

Той заяви, че горските пожари са засегнали 15 % от територията на Родос и че ситуацията вече е „нормална“, но властите „разбират, че това е причинило известно неудобство на посетителите“.

Британският собственик на ранчо Лий Манинг премина през горския пожар, който заплашваше да погълне убежището му, и беше сред доброволците, които се включиха в спасяването на животните.
Той сподели емоционално видеопослание малко след като пламъците се приближиха на 300 метра от пищния център за езда, който управлява заедно със съпругата си Кейти в село Генади.

Изтривайки сълзите си, той казва: „Генади е в много лошо състояние, местните жители са невероятни, и това се отнася за целия остров, не само за Генади, а навсякъде.

Единствената причина, поради която някой е в безопасност на този остров – от туристите до всички – е благодарение на местните хора.

Те са невероятни, никога не съм преживявал подобно нещо, в момента има хора, които излагат живота си на риск за домовете на хора, които дори не познават.

Последствията за местните хора са катастрофални – пожарите унищожават поминък и бизнес.
Пожарникарите и спасителите работят неуморно, за да овладеят пламъците и да спасят попадналите в капана животни.

Сателитни снимки показаха истинските мащаби на опустошенията, които пожарите са нанесли на земята.

Г-н Мицотакис заяви, че горските пожари в Средиземноморието не са нещо необичайно, но изменението на климата е увеличило тяхната интензивност.

В сряда гръцките власти съобщиха също, че според първоначалната оценка на въздействието на пожарите на острова са били повредени 45 сгради.

Туризмът е основният двигател на икономиката на Гърция, която излезе от дълговата криза през 2018 г., а Родос, деветият по големина остров в източната част на Средиземно море, е популярно място за почивка.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В катастрофа си отиде 26-годишна красавица, която беше предрекла смъртта си преди
Next: Ето я жената на касапина Георги от Стара Загора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.