Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дават заплата 1375 евро, плащат квартира, коледни и летни бонуси, надбавки и се почива 2 дни в седмицата. Ето къде
  • Новини

Дават заплата 1375 евро, плащат квартира, коледни и летни бонуси, надбавки и се почива 2 дни в седмицата. Ето къде

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
evverasicasicas.jpg

Представители на “KIA MOTORS SLOVAKIA” желаят да наберат работници за производството на автомобили в Словакия. Търсят се 200 души, а позицията е „Монтажник на производствена линия”, пише „Български новини“.

Кандидатите е необходимо да са минимум със средно образование.

Минималната заплата, която обещават словаците, е 842,99 евро, а максималната – 1374,87 евро бруто. Броят работни часове на седмица е 37,5 часа, като 2 пъти в месец се полага извънреден труд в събота. Работи се на смени, почива се два дни в седмицата.

Настаняването е за сметка на работодателя, както и храната. Ще се възстановят е транспортинет разходи по пътуването на нашенците до завода. Словаците обещават коледни и летни бонуси, мотивационен бонус, бонус за участие, бонус в края на годината.

Не изпускай тези оферти:

Изплащането на извънреден труд (включително уикендите или празниците) – надбавки за извънреден труд и нощен труд. Отстъпки при закупуване на автомобили на „KIA”. Осигурена е богата социална програма, работи се в приятна и чиста околна среда.

Още за работа:

От 193 792 работници и специалисти с умения и знания в различни професионални направления ще има нужда българският бизнес през следващите 12 месеца. Изискванията не са високи.

Според работодателите най-важната компетентност, която се търси у персонала, е общуване на роден език, следвана от инициативност и предприемачество, както и дигитална компетентност.

Това показват резултатите от есенното национално представително анкетно проучване сред активните работодатели в България за потребностите им от работна сила в краткосрочен план, съобщиха от пресцентъра на Агенцията по заетостта. Изследването се провежда съвместно от Агенцията по заетостта и комисиите по заетост към Областните съвети за развитие в 28-те области в страната.

През 2022 г. работодателите ще имат нужда от 108 487 специалисти, като

най-търсени ще са шивачите, машинните оператори, строителите,

работниците в хранително-вкусовата промишленост, операторите в производството на облекло, заварчиците, работниците в озеленяването, оперативните счетоводители. Част от професиите не предполагат висше образование. Дори напротив, броят на търсените висшисти се свива с 2.4 процента в сравнение с година по-рано, става ясно от допитването.

Всъщност, нуждите на бизнеса от висшисти са наполовина по-малки от среднистите и са доста специфични. Най-търсени ще са учители, строителни инженери, спецове по информационни и комуникационни технологии, лекари и медицински сестри. Последното съвсем не е чудно по две причини – пандемията и силното изтичане на хора от тази професия към чужбина.

Над 2/3 от работодателите заявяват, че срещат трудности при намиране на подходящ персонал

За сравнение – техният дял е с 5.4 пункта повече от този на заявилите, че срещат трудности преди една година. Според тях най-трудно и бавно се намират продавач-консултанти, машинни оператори, шивачи, оперативни счетоводители, строители. Преди една година тези професии са били в следния порядък: готвачи, отново продавач-консултанти, електротехници, заварчици, търговски представители и строители.

Основната форма на заетост през следващата една година ще е на постоянен договор и пълен работен ден.

Дистанционна работа и работа от къщи биха предложили по-малко от 700 работодатели, тъй като считат, че производителността спада.

Нова COVID-19 вълна

ще повлияе отрицателно на решението да търсят нов персонал на 52,3 на сто от работодателите,

които са възнамерявали да наемат такъв. 47,7 процента са тези, които заявяват, че няма да редуцират планирания брой на търсения нов персонал при поява на нова COVID-19 вълна. В случай на такава работодателите ще се откажат да открият 70 686 нови работни места, като близо 70 процента от тях ще са за неквалифицирани работници, а 30 процента ще са за специалисти и ръководни длъжности.

С други думи, нова COVID-19 вълна би свила планираното откриване на нови работни места с 36,5 на сто, като най-засегнати биха били сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти“ – с 52,8 процента редукция на новите работни места, и сектор „Строителство“ – с 49,2 на сто по-малко нови работни места.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Една от най-богатите бизнес дами загина трагично на круизен кораб в Тихия океан
Next: Убит е Габриел Стоянов на 21 години от Варна по брутален начин

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.