Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дават ли наистина 3300 лева заплата в Лидл и Кауфланд, България трябва да знае
  • Новини

Дават ли наистина 3300 лева заплата в Лидл и Кауфланд, България трябва да знае

Иван Димитров Пешев юли 9, 2023
lidqwdwqirkwqr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Заплатите в България винаги са били болна тема за всички работещи в повечето сфери с малки изключения.

Големите вериги магазини не са изключение като Лидл, Кауфланд, Билла, Метро не са изключение.

Разбира се, чуждите вериги безспорно предлагат по-добри условия от кварталните магазинчета, но дори е там възнагражденията са далеч от европейските нива.

Темата не се обсъжда в националните телевизии БТВ и Нова, макар да е важна.

А е важно, защото този тип вериги са един от показателите за средния стандарт във всяка страна.

Колкото по-високи са заплатите в тях, толкова по-високо е нивото на развитие в страната. Неслучайно заплатите в Макдоналдс и цените са един от показателите за икономическо развитие в някои учебници.

Няма обект от която и да е верига да не висят обяви, че търсят персонал за всякакви позиции.

Непрекъснато се твърди, че дават високи за страната заплати и въпреки това няма желаещи.

Как така и защо толкова безработни не харесват техните „високи“ заплати и не кандидатстват за работа там и то с минимални изисквания за образование и умения?

Една справка в най-големия сайт за предложения за работа показва колко точно са високи тези заплати и че някои позиции дори не достигат минималната за страната.

Масово предложенията са за около 1000 до 1500 лв месечно и то без гаранция за спазване на два почивни дни и неясното „плаващо“ работно време.

 

А за по-малките градове нещата са още по-трагични.

Там рядко позиция надхвърля хилядарката.

След удържането на дължимите данъци и осигуровки, сумата остава нищожна.

Малко по-високо е заплащането за обучен ръководен персонал, който носи отговорност за всичко в обекта, но пък рядко се намират хора, готови да се впишат в тази позиция. Най-висока е надницата, която се предлага за помощник-управителите в хипермаркетите.

До 3300 лв. стига заплатата им,  не чистото възнаграждение, разбира се, като сред изискванията е висше образование и компютърна грамотност.

Ще ви наемат на подобна позиция, ако сте имали поне 2 години опит в сферата на бързооборотните стоки, тоест идвате от техен конкурент, който вече е хвърли средства за вашата квалификация на съответната длъжност.

Не по-различна е и картината по морето.

Обещаните големи заплати за бармани, сервитьори и особено готвачи, нямат нищо общо с реалността.

Оказва се, че в нея влизат различни бонуси, които трудно могат да се вземат и работното време на практика е безкрайно. Затова и много специалисти в туристическия бранш избират да работят в чужбина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте в какъв невиждан лукс живее един от най- богатите хора в България
Next: Турция прави нещо невероятно за хората, чиито живот бе разрушен от страшните земетресения

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.