Бизнeсът има остра нужда от близо 240 хиляди работници и спeциалисти в различни сфeри. Най-голям дeфицит има от шивачи, продавачи, машинни опeратори и готвачи.
Над 70% от работодатeлитe в България сe затрудняват да си намeрят пeрсонал в тeзи области. Даннитe са от проучванe на Агeнцията по заeтостта.
В закусвалня в Благоeвград повeчe от сeдмица търсят пeрсонал. Имат нужда от баничар и продавач. Заплащанeто e над 1 000 лeва мeсeчно, но кандидати почти няма.
„Няма! Появиха сe там eдно или двe момичeта и това e. Няма хора, няма кандидати за работа“, казва Димитър Бакалов, хлeбопроизводитeл и собствeник на закусвални прeд БНТ.
Не изпускай тези оферти:
Подобна e ситуацията и в съсeднитe магазини, рeсторанти и кафeнeта, къдeто също са разлeпeни обяви, чe търсят пeрсонал.
„Който и да попиташ колeга, в почти всички завeдeния сe търсят или бармани или сeрвитьор. Да оставим това, чe тeзи хора, които сe появяват нито имат някакво образованиe, нито имат стаж, нито имат някаква практика“, казва ощe Бакалов.
Над 500 свободни работни мeста са обявeни и в Бюрата по труда в Благоeвградска област, повeчeто са в сфeрата на услугитe и търговията. И въпрeки чe работодатeлитe сe оплакват, чe всe по-трудно намират кадри, в рeгиона сe отчита положитeлна тeндeнция към намаляванe на бeзработнитe.
„В послeднитe няколко мeсeца прави впeчатлeниe, чe имамe двe общини с изключитeлно ниско равнищe на бeзработицата на тeриторията на област Благоeвград.
Това e самата община Благоeвград с 3,7% равнищe на бeзработица и община Сандански с 3,9%“, заяви Станислава Поповска, дирeктор на Бюрото по труда в Благоeвград.
Благоeвградска област обачe остава в дъното на класацията по заплащанe, като срeдната мeсeчна заплата e около 1 000 лeва, коeто кара много млади хора в трудоспособна възраст да търсят прeпитаниe в столицата или в чужбина.
Към момента 58% от нашенците работят предимно от вкъщи
64% от българите искат да продължат работа от дома си. Това показва проучване на голяма кариерна платформа.
Според него 58% от българите все още работят предимно от вкъщи. Голям е процентът и на онези, които биха потърсили нова работа, ако ги принудят да се върнат в офиса.
„Част от служителите са доста радикални. Те обмислят да си потърсят друга работа, ако се наложи да се върнат обратно в офиса. В България това са около 40% от работещите.
Това е така, защото хората имат опит преди и след пандемията и са убедени, че могат да работят достатъчно ефективно и от дома си”, коментира Костин Тудор – CEO и Основател на международна кариерна платформа.
Корона криза, войната в Украйна, висока инфлация, демографски проблеми, липса на достатъчно добре подготвени кадри. Така изглеждат условията, в които трябва да се развива бизнесът в България през последните няколко години. В тази, меко казано, трудна ситуация бизнесът трудно може да си изгради визия за години напред. А и рецесията в Европа чука на вратата, което неминуемо ще се отрази на българската икономика.
Насложилите се кризи направиха работодателите уязвими – сега те имат по-голяма нужда от хора, отколкото хората от работа. Бизнесът се стреми да подобри и разрасне дейността си, но докато свободните позиции се увеличават, хора за тях просто няма. По данни на Агенцията по заетостта от юни т.г. 70% от фирмите изпитват затруднения с намирането на нови служители, но въпреки това имат планове да разрастват екипите си. Ситуацията, в която се намират работодателите, е много деликатна. Експерти обясняват, че пандемията предаде „управлението“ в ръцете на служителите. Бизнес лидерите са зависими, от една страна, да задоволят нуждите за гъвкави работни режими и по-добър баланс между личен и професионален живот на хората си, а от друга, да осигурят конкурентно възнаграждение на фона на нарастващата инфлация, за да успеят да привлекат нови и да задържат текущите си таланти. Според последно проучване на „ManpowerGroup България“ 71% от работодателите планират увеличение на възнагражденията до края на 2022 г., за да задържат хората си. Но това е само моментна снимка на състоянието на пазара на труда – проблемът с липсата на достатъчно и квалифицирани кадри има своите дълбоки корени.
Скъсаната връзка: Образование – бизнес
Пътят към пазара на труда започва от образованието. Логично, при намаляващо население (с близо 80 хил. души за година и с почти 900 хил. за десет години според предварителните данни от преброяването на националната статистика) и ниска раждаемост намалява и броят на учениците и студентите. Тази година за почти всеки студент има свободно място в университет. Това е така, защото местата в университетите са повече от кандидатите за тях. Заради това приемът за влизане във висше учебно заведение след пандемията, изглежда, няма да се окаже задача с повишена трудност – в много специалности ще може да се влиза с оценка от матурите след 12 клас вместо с приемен изпит. Това гарантира на зрелостниците лесен достъп до университетите, макар че има специалности, за които ще продължи да се влиза с приемни изпити. Не е новина, че от години е налице сериозен дефицит на достатъчно квалифицирани кадри и на пазара на труда. А лесният прием в университет създава притеснение сред работодателите, че качествени специалисти ще се намират все по-трудно. В момента са необходими около 200 хил. специалисти от всички сектори, каза за „Кариери“ Томчо Томов, директор на Националния център за оценка на компетенциите при Българската стопанска камара (БСК), а прогнозите са, че до 5-6 години те ще нараснат двойно.
Дали обаче улесненият достъп до висше образование задължително означава по-нискоквалифицирана бъдеща работна сила? Според Мария Стоева, мениджър „Продажби и бизнес развитие“ в агенцията за подбор на персонал „ManpowerGroup България“, улесненият достъп до университетите не предполага, че завършилите ще бъдат по-нискоквалифицирани, защото „не е важно колко лесно влизаш, а колко трудно излизаш“. Експертът отбелязва, че важният въпрос е качеството на образованието, а не броят на студентите. Според нея са важни критериите, програмата и качеството на обучение, така че тези хора, които завършат университетите, да имат нужните за пазара на труда знания и умения.
Стоева споделя, че много компании все по-често назначават хора без диплома за висше образование, защото предпочитат да ги обучат в компанията. При консултантите от ManpowerGroup постъпват все повече запитвания от фирми за създаване на съвместни академии. HR специалистът казва, че този тип партньорства никога не са били част от бизнес линията и пазарната ниша на компанията, а сега това е наложително, защото „дори и да са завършили висше образование, кандидатите просто не носят необходимите умения“. Вече няма значение дали един кандидат за работа е висшист или не – всички трябва да минат през обучение, за да научат конкретните неща. Тук идва функцията на работодателите като обучителни институции. За много от тях това в странно, но все повече разбират, че това е начинът да се върви напред, защото „просто няма друг“.
Илияна Йорданова, основател на ПР агенцията I-Creative, обръща внимание на това, че младите хора израстват в среда с технологии и лесни комуникации, информационно пренасищане. „Самият факт, че всичко получаваме вече наготово чрез съвременните технологии и поднасяната на тепсия информация, прави младото поколение, от една страна, по-мързеливо, от друга, по-изискващо. А знаем, че в една трудова среда е трудно (коренът на трудно идва от труд). Никой днес не обича да му е трудно, така е свикнал, особено младите, които не са виждали ситуации преди това. Оттук не са възпитани в борба с трудностите, при първите мъки се отказват, без да си дават сметка, че именно те са пътят към усъвършенстването“, смята тя.
„Ако допреди пет години беше рядкост да си говорим с работодатели за дуално обучение, то вече много компании са тръгнали в тази посока. Ако беше голяма рядкост да говорим с компаниите те сами да организират академия или стажантска програма, то сега това е тема, която е естествена и нормална до степен, в която дори е трудно да се намерят стажанти. Досега на нас като агенция за подбор на персонал, не ни се е случвало да ни плащат комисиони, за да намираме стажанти, което е показателно.“
Мария Стоева, мениджър „Продажби и бизнес развитие“ в „ManpowerGroup България“
От БСК от години дават множество предложения, свързани с развитието на висшето и професионалното образование и преодоляването на диспропорцията между нужните кадри в даден регион и несъответстващото на нуждите на бизнеса обучение, което професионалното образование там дава. Томчо Томов е убеден, че подходът в персоналното и кариерното ориентиране в България трябва да се прилага още в ранна детска възраст – да се намира потенциалът на децата, така че да могат да го развият в новите професии, които се появяват постоянно.
„Образованието знаем, че не е най-силната страна на страната ни – не става въпрос за липса на учители, а за липса на база. Много стажанти са ми споделяли, че в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ учат по стари учебници, нямат никаква практика. В чужбина още от първи курс хващат децата и ги причисляват към някоя голяма успешна фирма да стажуват, а много скоро след това продължават работата си там срещу заплащане. Тук няма кой да помисли организирано за такава връзка, а имаме само двама трима ентусиасти от частния бизнес – но това не е организирана верига, която да реши на кардинално ниво проблема – липса на кадри“, обяснява част от проблемите ПР специалиста Илияна Йорданова.
Тя обръща внимание на това, че липсва възпитание в комуникацията. „Не знам как е по света – тук малко и голямо не обичат да казват ДА или НЕ. Когато нещо е неудобно, неизяснено или с каквато и да е въпросителна – се мълчи. Няма отговорност – отговорността да кажеш искрено какво мислиш. Това пречи и в самия работен процес, защото ако има проблем, той трябва да се каже, за да се изглади. Не на последно място – всички големи чужди компании, които направиха филиали у нас и започнаха да дават големите заплати на млади хора без опит (фиксирам кол центровете), вдигнаха летвата, която много български работодатели не могат да покрият дори и да искат, поради нашите вечни сложни икономически условия“, смята тя.