Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дават 1 милион за вилата на Георги Калоянчев, жена му Валя не ще да продава
  • Новини

Дават 1 милион за вилата на Георги Калоянчев, жена му Валя не ще да продава

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
fbgfdnbdgfngfmhm.png

Апартаментът му в София, който се намира в една и съща кооперация заедно с този на Стоянка Мутафова, също струва поне толкова

Духът на големия актьор Георги Калоянчев все още витае в любимата му вила в квартал „Градоман“ в Банкя. Близките му са сложили на една от пристройките към къщата огромен плакат с неговия лик, а съпругата му Валя продължава да отхвърля оферта след оферта за тузарския имот.

Наскоро вдовицата на актьора пак се е преместила на чист въздух в „Градоман“, след като изкарала студените и неприветливи зимни месеци в столичния си апартамент, където живее синът ѝ Ивайло. Във вилата за нея се грижат другият ѝ наследник Явор и семейството му от ранна пролет до късна есен. Те вече са започнали да обработват градината си, където гледат и цветя, и зеленчуци домашно производство.

Вилата на покойния артист изглежда в добър вид. Каменната ограда е завършена, дворът е добре окосен и не тъне в бурени, а улицата отпред се поддържа чиста. Преди година тя най-сетне бе прекръстена на негово име, след като предложението прашасваше из кабинетите на общинската администрация. Столични бизнесмени предлагали за вилата на Калоянчев над 1 милион лева, но роднините му за нищо на света не били готови да се разделят с нея.

Софийският му апартамент, който се намира в една и съща кооперация заедно с този на Стоянка Мутафова, също струва поне толкова. Валя Калоянчева обаче била категорично против синовете ѝ да разпродават имането на баща си, пише „Ретро“.

„Времето не лекува мъката ми по моя Георги. Поплаквам си всеки ден, говоря си със снимката му, поздравявам го сутрин и вечер. Сякаш всичко си е, както е било. Подчиних живота си на него, простих му и изневерите, и всичко, но не съжалявам. Преди всеки ден ходех на гроба му, сега невинаги го правя, защото и аз не съм в първа младост. Но постоянно говоря за него с децата си. Не е малко, 59 години живяхме с него в добро и лошо“, казва Валя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето го сина-близнак на Евгени Маестрото! Кристиан е наследил таланта му
Next: Голяма промяна с Гражданската: Вече няма да важи, ако…

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.