Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дават 1 милион за вилата на Георги Калоянчев, жена му Валя не ще да продава
  • Новини

Дават 1 милион за вилата на Георги Калоянчев, жена му Валя не ще да продава

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
fbgfdnbdgfngfmhm.png

Апартаментът му в София, който се намира в една и съща кооперация заедно с този на Стоянка Мутафова, също струва поне толкова

Духът на големия актьор Георги Калоянчев все още витае в любимата му вила в квартал „Градоман“ в Банкя. Близките му са сложили на една от пристройките към къщата огромен плакат с неговия лик, а съпругата му Валя продължава да отхвърля оферта след оферта за тузарския имот.

Наскоро вдовицата на актьора пак се е преместила на чист въздух в „Градоман“, след като изкарала студените и неприветливи зимни месеци в столичния си апартамент, където живее синът ѝ Ивайло. Във вилата за нея се грижат другият ѝ наследник Явор и семейството му от ранна пролет до късна есен. Те вече са започнали да обработват градината си, където гледат и цветя, и зеленчуци домашно производство.

Вилата на покойния артист изглежда в добър вид. Каменната ограда е завършена, дворът е добре окосен и не тъне в бурени, а улицата отпред се поддържа чиста. Преди година тя най-сетне бе прекръстена на негово име, след като предложението прашасваше из кабинетите на общинската администрация. Столични бизнесмени предлагали за вилата на Калоянчев над 1 милион лева, но роднините му за нищо на света не били готови да се разделят с нея.

Софийският му апартамент, който се намира в една и съща кооперация заедно с този на Стоянка Мутафова, също струва поне толкова. Валя Калоянчева обаче била категорично против синовете ѝ да разпродават имането на баща си, пише „Ретро“.

„Времето не лекува мъката ми по моя Георги. Поплаквам си всеки ден, говоря си със снимката му, поздравявам го сутрин и вечер. Сякаш всичко си е, както е било. Подчиних живота си на него, простих му и изневерите, и всичко, но не съжалявам. Преди всеки ден ходех на гроба му, сега невинаги го правя, защото и аз не съм в първа младост. Но постоянно говоря за него с децата си. Не е малко, 59 години живяхме с него в добро и лошо“, казва Валя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето го сина-близнак на Евгени Маестрото! Кристиан е наследил таланта му
Next: Голяма промяна с Гражданската: Вече няма да важи, ако…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.