Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дават 10 000 лева в този български град за трето дете
  • Новини

Дават 10 000 лева в този български град за трето дете

Иван Димитров Пешев януари 22, 2024
sdfvsdfhdfghdfhfghgf.png

10 000 лв. еднократна помощ за трето дете в семейство на образовани и работещи родители, предвижда кметът на Горна Оряховица Николай Рашков. Новината съобщи той на фейсбук стграницата си в Деня на родилната помощ.

 

„100 000 лева сме предвидили в бюджета на общината, за да подкрепяме горнооряховски семейства!“, написа той.

„Надяваме се, че Общинският съвет ще утвърди бюджета, както и критериите, които сме изготвили и според които, работещи горнооряховски семейства, в които се роди трето дете, ще получават еднократна помощ от 10 000 лв. Това беше ангажимент, който поех, още преди да встъпя в длъжност като кмет“, се посочва в публикацията.

 

Идеята е да бъдат подкрепени образованите и активни млади хора на Горна Оряховица, които се решават да имат многочленни семейства и избират да отглеждат децата си в общината.

„И това ще бъдат най-сладко инвестираните пари на горнооряховските данъкоплатци!“, убеден е Николай Рашков.

 

В Деня на родилната помощ той гостува на екипа на Родилното отделение в МБАЛ „Св. Иван Рилски“, заедно със зам.-кметовете Петя Иванова, Даниел Божанков и председателя на ОбС Огнян Стоянов. По традиция бебето, родено в навечерието на Бабинден в Горна Оряховица получи специален подарък от Общината. Бебе Крисия е трето дете в семейство Илиеви от Горна Оряховица.

 

„Напълно е възможно, това да се окаже първото семейство, подпомогнато по новата мярка за стимулиране на раждаемостта“, обяви Рашков.

Пет са новородените бебета в отделението в момента, а десет деца са се родили от началото на годината.

 

Голям успех за лекарите в горнооряховското родилно отделение са и грижите, които успешно полагат за момиченце, родено във вторник с тегло от едва 1.980 кг“, допълва кметът.

 

Той поздрави с професионалния им празник началника на отделението д-р Михаил Милатович, старшата акушерка Снежана Белчева и всички техни колеги.

В Родилно работят и съвсем млади акушерки – Вилимира и Румина от Горна Оряховица.

 

Те скоро завършват „Акушерство“ във великотърновския филиал на Медицински университет – Варна. Най- младите акушерки измиха ритуално ръцете на началника на отделението.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Яйца по турски – райско ястие! Забравете омлетите, яйцата по панагюрски и пърженото – тук е истината:
Next: Вярвате или не тази къща за 4 милиона лева се намира в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.