Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дават 15 хиляди евро, ако се заселите на ето този слънчев и прекрасен остров
  • Новини

Дават 15 хиляди евро, ако се заселите на ето този слънчев и прекрасен остров

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
stistoskck.jpg

Търсят се кандидати за Сардиния: 15 хиляди евро, ако се заселите на острова

Офертата си заслужава: всеки, който иска да живее на село на италианския средиземноморски остров Сардиния, ще получи безвъзмездна помощ до 15 хиляди евро. На какви условия трябва да отговарят кандидатите?

Търсят се жители за Сардиния! Включително с финансови стимули властите се опитват да привлекат желаещи да се заселят на слънчевия остров.

15 хиляди евро в джоба

Всеки, който приеме офертата, ще бъде възнаграден с 15 хиляди евро под формата на безвъзмездна финансова помощ от местното правителство. И още една екстра: тази сума не трябва да бъде връщана при никакви обстоятелства.

С новата мярка властите обявяват война на обезлюдяването на острова и същевременно се надяват да дадат мощен икономически импулс за развитие на селските райони там.

Сардиния е вторият най-голям средиземноморски остров с километрични девствени плажове, огромен брой слънчеви дни през годината и живописни градове с богат културен афиш. Накратко: едва ли човек може да си представи по-добро място за живеене.

Ето как го описва например Инга Грьомингер от „Берлинер цайтунг“, която е почивала на острова:

„Защо му е на човек да лети до Малдивите или Карибите, след като само на два часа път със самолет се стига до същото тюркоазено, чисто море, с температура на морската вода от 29 градуса по Целзий, и което е още по-хубаво: без огромни морски животни. Не ми трябват никакви акули, скатове или гигантски морски костенурки – малките сладки рибки са ми напълно достатъчни.“

Финансирането е осигурено

Парите, които ще бъдат отпускани на заселниците, трябва да се използват по предназначение: за покупка и ремонт на къща, а второто условие е тя да се намира в община с по-малко от три хиляди жители. Освен това тези 15 хиляди евро, които ще се отпускат, са максималната сума на помощта – по правило тя не може да надвишава 50 процента от цената на имота или на ремонта.

За проекта са заделени 45 милиона евро, които ще стигнат за поне 3 хиляди домакинства, които могат да се възползват от щедрото предложение. Както съобщава сайтът TheMayor.eu, заселниците трябва най-късно до 18 месеца след пристигането си на острова да се регистрират адресно там, за да могат да кандидатстват за безвъзмездната помощ.

Освен тази програма за заселване съществуват и други проекти за саниране на запуснати имоти. Един от тях е проектът „Къщи за едно евро“, който набира скорост също и на остров Сардиния.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пълен обрат: Газ в гръцката връзка има
Next: Иван Костов: Горд съм с резултатите от приватизацията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.