Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дават 7 хиляди лева заплата в България за тази работа, но мераклии няма
  • Новини

Дават 7 хиляди лева заплата в България за тази работа, но мераклии няма

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2023
sdfgflhkffgkhjktkjtjtr.png

България е в топ 3 в ЕС по нетни заплати в този сектор и въпреки това хора трудно се намират.

Транспортният бранш у нас изпитва остър недостиг на професионални шофьори. Затруднението в сектора, свързано с липсата на достатъчно водачи, е от години. Проблемът не е само в България, а в цяла Европа. По последни данни в ЕС не достигат близо 500 000 шофьори не достигат в целия Европейски съюз, обясни пред БНР директорът на Камарата на автомобилните превозвачи Димитър Димитров. По думите му, моментно решение на проблема у нас може да е облекчаването на режима за внос на кадри от трети страни.

„Проблемът с липсата на водачи е дългогодишен. По последни данни около 500 000 водачи не достигат в целия ЕС. Неведнъж сме споменавали, че Пакетът за мобилност, който насила беше наложен от западните ни партньори, една от целите му е именно да реши този проблем с водачите във всичките по-големи западни държави“, заяви Димитров.

Според сайтовете за обяви заплатите за международни шофьори започват от 2500 лева и достигат до над 7 хиляди лева бруто.

Заради европейското законодателство в България беше въведено обслужване на едно гише – за наемането на чуждестранен гражданин, документи се подават в дирекция „Миграция“ към МВР, част от документите се разглеждат от Министерството на труда и социалната политика, друга част биват разглеждани от ДАНС. Тази втора процедура се бави изключително много, алармират от бранша. Така в общия случай наемането на един водач от трета държава отнема около 6 месеца.

Ако не сме държавата, която плаща най-големите нетни чисти възнаграждения на водачите, то сигурно сме в топ 3 на Европа, отбелязва още Димитър Димитров.

Къде се търсят най-много работници

„В Полша започнаха да работят може би десетки хиляди украинци като водачи на международни превози на товари. В съседна Сърбия в градския транспорт в Белград може би половината водачи са от Непал“, дава пример той и допълва – наложително е да се облекчи режимът за внос на кадри от трети държави.

Димитров е категоричен, че вносът на работници от други държави е моментното решение.

Много от големите фирми имат свои автошколи за обучение на професионални водачи, заплащането също е високо.

 

Автобусният бранш също е засегнат от липсата на професионални шофьори. Според Петър Захариев от Националното сдружение на автобусните превозвачи в България, който е собственик на транспортна фирма от Монтана, автобуси има, но няма кой да ги управлява.

Това е и една от причините за затварянето на междуселищни линии. По думите му, липсата на държавна политика е основният проблем за задълбочаването на кризата.

„Проблемът с липсата на кадри в България е много остър, задълбочавайки се с всяка изминала година. Той е в резултат на липсата на каквато и да е политика на българските правителства в това отношение – обучение на подрастващото поколение и профилиране като шофьори, монтьори и друг технически персонал. Виждате как се справяме с този проблем и във Видин, и във Враца, и в Монтана, и в останалата част на България, но при нас е по-остро, просто се затварят т.нар. селски линии, затварят се и градски линии в тези градове. Защото първо няма пътници, но с не по-малка тежест е проблемът, че няма шофьори. Т.е. в момента ние като превозвачи имаме достатъчно брой автобуси да возим всеки ден по няколко пъти до всяко населено място, но няма шофьори, автобусите стоят.“, обясни Захариев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте кармичния си път според рождената дата! Толкова е точно, че чак плаши!
Next: България реши: Ясен е победителят в Игри на волята

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.