Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дадох на бездомна жена 100 лв и на другия ден тя изчезна. След година ме намери
  • Новини

Дадох на бездомна жена 100 лв и на другия ден тя изчезна. След година ме намери

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2023
fasddfdggewgdgdfg.png

Тази история, красива и в някои отношения дори поучителна, ми се случи веднъж в столицата, където хора от цялата страна идват да работят.

Тук всеки ден хиляди хора се стичат в безкраен поток, надявайки се да грабнат парче по-добър живот. Някой има късмет: намира работа, установява се на ново място.

При други нещата не се получават. Няколко неуспешни опита и човек се удавя в собственото си блато на безсилие и отчаяние.

Аз бях от първите. Намерих си добра работа, жилище, всичко ми спореше. Но всеки ден, на път за работа, виждах просякиня в един подлез. Тя стоеше в мръсни, мазни дрехи с дълга немита коса, свела очи и молеше.

Наистина я съжалявах, но не съм привърженик на спасяването на бездомните, защото смятам, че всеки човек сам е отговорен за живота си. Разбира се, хубаво е да помагаш н хората, но не смятам да им помагам, за да се напият отново.

Но един ден, минавайки покрай това момиче, не издържах и отидох да я попитам какво се е случило с нея и как е попаднала в такава ситуация.

Тя ме погледна през разрошената си сплъстена коса и аз не можах да произнеса нито дума.

Вместо това извадих всичко, което имах в джобовете си, и й го дадох.

На следващия ден я нямаше в подлеза. Както и след ден, както и след седмица. Тя никога повече не се появи там, но този поглед не ми излизаше от ума.

Година по-късно, по работни дела, се озовах в друг район на града, който рядко посещавах. Влязох в едно кафене. Там, на съседната маса, седеше добре облечено, красиво поддържано момиче. Тя вдигна поглед и веднага я познах.

Беше тя, същата немарлива жена от подлеза. Тя също ме позна, усмихна се и се приближи до мен.

Казвала се Катя. Оказа се, че тя ме е търсила шест месеца, за да ми благодари. Парите, които й дадох, успели да променят живота й. Или по-скоро да й дадат тласък към нормален живот.

След случката се върнала в родния си град, помирла се с родителите си, взела решение, намерила работа.

Сега понякога идва тук по работа, има собствена фирма. И всичко започна само с около стотина лева, които бяха в джобовете ми.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първи съвети за левовете в евро. Най-важните неща, които трябва да знаем
Next: Извънредни новини след адското меле край Щъркелово гнездо

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.