Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Даже бабите не знаят това – всички правят тези ДВЕ ГРЕШКИ, когато отиват на гробищата на Задушница
  • Новини

Даже бабите не знаят това – всички правят тези ДВЕ ГРЕШКИ, когато отиват на гробищата на Задушница

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
zadushhhnica.png

Скоро ще отдадем почит на починалите си близки, защото наближава първата за годината Голяма Задушница – т.нар. Месопустна Задушница , която отбелязваме на 9 март (събота).

По традиция Голяма Задушница винаги се пада в края на февруари или началото на март, ден преди Месни заговезни и седмица преди Великденските пости.

На Голяма Задушница се приготвят варено, подсладено жито, хляб и вино. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Житото е символ на възкресението, защото по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното пък е символ на кръвта на Иисус Христос. Запалването на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.

С този тъжен ден са свързани много традиции, които всяко семейство спазва. Има обаче и някои грешки, които всички допускаме, предизвикани от непознаването на църковните обичаи. Днес ще ви разкрием най-честите грешки, които всички допускаме на Задушница.

Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро. Именно тук много от нас грешат, оставяйки храна на мястото за вечен покой на починалите си близки.

Друг важен момент: Когато на Задушница се ходи на гробища, много от нас се поздравяват с традиционното „Добър ден!“ или със „Здравей!“ Това обаче е груба грешка, защото вместо поздрав е прието да кажем „Бог да прости!” и да ни отговорят също с „Бог да прости!”

Освен това по време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“.

Вярва се, че ако по време на хранене на общата трапеза около хората се появи пеперуда или мушичка, това означава, че душата на мъртвия се е върнала за кратко, за да навести близките си.

Поради тази причина на доста места е прието на масата да се оставя празно място, за да има къде да седне покойникът. Освен това на Задушница се раздават брашно и сол, които символизират греховете на мъртвия. И се нарича те да се разсипят, както се разсипват солта и брашното.

На никоя от задушниците не се работи, а жените не бива да перат и да вършат каквато и да било домакинска работа, за да не разгневят душите на починалите.

Можете да приготвите или купите всякакви храни за подаване – няма стриктни изисквания какво трябва или не трябва да съдържат. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има. Единственото условие е в тях да има жито, питка и вино, тъй като житото символизира възкресението на Иисус Христов, а питата и виното – неговата плът и кръв.

Добре е в подавките да има различни видове плодове и сладки. На доста места слагат и парченце салам или кашкавал.

От подавките се раздават на всички, дошли на гроба, а също и на други хора, дошли на гробищата, за да почетат близките си, дори и те да са непознати.

Когато раздавате от храната казвате: „Вземете за Бог да прости …” и изброявате име или имена. Когато вземате подавка, отговаряте само „Бог да прости!”.

От подавките се носи и в църквата.

Изборът на обреди на Задушница не е случаен. Свещта символизира вярата в Иисус Христос, а пламъкът й е символ на безсмъртната душа на човека, която остава да живее и след кончината на тленното му тяло. Тамянът е символ на молитвата към Бог и нейната чистота, а цветята представят добродетелите на мъртвия. От край време се знае, че каденето с тамян прогонва злото, затова се вярва, че колкото по-голям пушек излиза от кандилото, толкова по-далеч ще стоят злите сили.

Continue Reading

Previous: Христиана си тръгна с подвита опашка от Ергенът, след като Алек я целуна, а после я изгони
Next: Урок по български език: Правилният правопис на дати като осми март

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.