Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Даниел изчезнал, когато бил на 13 г. След 8 г. родителите му научили страшната истина
  • Новини

Даниел изчезнал, когато бил на 13 г. След 8 г. родителите му научили страшната истина

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
dansnnsandasdasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тийнейджърът изчезнал без вест за дълги години преди полицията най-накрая да успее да намери осъдения сексуален престъпник, който отвлякъл и убил Даниел през 2003 г.

На 7 декември 2003 г. Даниел Моркомб от Куинсланд, Австралия, се отправя към автобусната спирка, за да стигне до местния мол. Автобусът закъснял.

Известно е, че 13-годишното момче е говорило с двама непознати мъже – и по-късно не се е прибрало вкъщи.

Полицията започнала най-мащабното разследване в историята на Куинсланд, но не намерила следа от тийнейджъра: това продължило 8 години. През 2011 г. следователите успели да издирят похитителя и убиеца на Даниел. Оказало се, че това е Брет Питър Коуен, осъждан преди това за сексуални престъпления.

Тайнственото изчезване

Даниел е едно от трите деца на Брус и Денис Моркомб, като той бил особено близък с брат си близнак Брадли. Те изсранали в любящ дом на Слънчевия бряг на Австралия: семейството живеело щастливо, заобиколено от много животни.

На 7 декември 2003 г. Даниел и братята му се събудили по-рано от обикновено, за да помогнат на съседите си да берат реколтата от маракуя.

След като получил заплащане за работата си, Даниел решил да вземе автобуса до Sunshine Plaza, за да купи коледни подаръци за цялото семейство. Родителите не се притесняваха за сина си, тъй като той ходел до същия търговски център с автобус поне 15 пъти.

В същия декемврийски ден родителите на Даниел се връщат от работа и установяват, че синът им го няма вкъщи. Отишли ​​до мола, но тийнейджърът го нямало никъде. Те незабавно съобщили за изчезването на Даниел и търсенето започнала, като още не знаели, че то ще продължи много години.

Събирайки всевъзможни доказателства и показания на очевидци, разследващите направили няколко важни извода.

Свидетели разказали, че на 7 декември видели момче на автобусна спирка, което отговаряло на описанието на Даниел. Някои казали, че са видели синя кола, паркирана наблизо с един или двама мъже вътре: по-късно завързали разговор с тийнейджъра.

От самото начало на разследването на изчезването на Даниел полицията заподозряла престъпници, осъдени за сексуално насилие. Един от тях бил Брет Питър Коуан. През 1987 г. той примамил седемгодишно момче в тоалетна в парка и го изнасилил. Коуан излежава само една година затвор. През 1993 г. той изнасилил шестгодишно момче: осъден е на три години и половина затвор.

Насилникът

Съобщава се, че след втората си присъда Брет Питър Коуан станал реформиран християнин, оженил се и имал две деца. Съпругата му първоначално е излъгала полицията за местонахождението му в деня на изчезването на Даниел Моркомб.

По-късно тя признава, че Коуан е изчезнал поне за пет часа. Въпреки това, когато полицията за първи път разпитва Коуан, той признава, че минавал покрай автобусната спирка, когато забелязал Даниел да стои сам. Извършителят казал още, че спрял, за да предложи на момчето да го закара, но след отказа уж продължил по пътя си.

Без реални доказателства следователите не успели да повдигнат дело срещу Коуен. Осъзнавайки, че всичко не е толкова просто, полицията през април 2011 г. стартира операция под прикритие, наречена „Mr. Big“ („Господин Голям“).

Служител под прикритие се сприятелява с Коуан по време на вътрешен полет. Полицаят се престорил, че е замесен в престъпна банда, а след това бавно започнал да печели доверието на Коуан.

 

До август 2011 г. Брет Коуен вече се е доверил толкова много на няколко служители под прикритие, че признава на един от тях: именно той през 2003 г. отвлича и убива Даниел Моркомб. Признанието е заснето със скрита камера и Коуан веднага е арестуван.

 

Осъзнавайки положението си, Коуан признава всичко. Според журналисти извършителят е казал, че Даниел Моркомб наистина се е съгласил на предложението да го закара до мола на 7 декември 2003 г.

Вместо това Коуан го завел в усамотена къща и започнал да тормози тийнейджъра. Според извършителя той е възнамерявал само да изнасили момчето и след това да го остави на същата автобусна спирка. Но когато Даниел отвърнал на удара, Коуан „изпаднал в паника и сграбчил тийнейджъра за гърлото“, задушавайки го до смърт.

Коуан завел полицията до планините на Глас Хаус, където бил погребал момчето. Следователите успели да намерят обувките, дрехите и 17 костни фрагмента на Даниел. Осемгодишното търсене приключило.

През март 2014 г. Брет Питър Коуан беше осъден на доживотен затвор. Братът близнак на Даниел, Брадли, каза пред репортери: „За мен не е имало ден, в който да не съм мислил за Даниел. Знам, че Даниел е все още с мен, в сърцето ми и в мислите ми. И той винаги ще бъде.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дни преди сватбата дъщерята на милионер се облича като бездомна, за да тества богатия си годеник
Next: В понеделник е голям празник, жените не се решат, не шият и не плетат, не пипат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Войната на хоризонта на България! Генерал Радев с извънредно съобщение
  • Атлантиците: Митрофанова трябва незабавно да бъде изгонена от България
  • Съдът към задържаната проф. Генева: Не можем да ви пуснем по белия свят да вършите престъпления
  • Богдана Карадочева: Живея без стотинка пенсия! Не ми признават трудовия стаж, а от 15-годишна съм на сцената
  • Синът на Корнелия Нинова създава суперроботи на бъдещето в САЩ
  • Арестуваната шефка в „Св. Георги“ си изкарвала и по 5 бона от телефонни консултации
  • След 5 години в Испания Зуека се завръща в България – Виж защо
  • Скопие с налудничава версия за Ива Михайлова – Здравният им министър се закани, че идва в София да разреши случая
  • 80-годишен е мъжът, който беше открит в безпомощно състояние в асансьор на метростанция „Жолио Кюри”, а по-късно почина в болница.
  • Окръжният съд в Хасково взе мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо 32-годишната Атанаска Даскалова и 14-годишния ѝ син, обвинени за умишленото убийство на 67-годишен мъж в Димитровград.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.