Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дано издържи: Сринаха Ваня Джаферович след снощи!
  • Новини

Дано издържи: Сринаха Ваня Джаферович след снощи!

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2023
sssruasuruasrusarasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадър БТВ, Сървайвър

Сървайвър тръгна с гръм и трясък и за една вечер водещият Ваня Джаферович се превърна в идол.

БТВ разби рейтинга с новия сезон на продукцията, която е заснета във Филипините.

Безпорно най-обсъждан в момента е 39-годишният водещ Ваня Джаферович.

Стана ясно, че Владо Карамазов не е бил предупреден, че вече няма той да води култовото предаване, което ядоса много от зрителите.
Хърватинът, който е женен за друга известна риалити звезда Евгения Джаферович, обаче се превърна в звезда.

Преди снимки Джаферович разплака феновете си със снимка на раздяла с дъщеря си:

„Две снимки, 10 години разлика, еднакви емоции…
Лейчето ме изпраща за Сървайвър, прегръща ме и е тъжна, че тати няма да го има много време.
И аз съм тъжен, че не съм сега до нея, но съм щастлив, че имам такава прекрасна дъщеря, която днес става на 11 години.
Лейче, много те обичам и ще се видим скоро!“

Заваляха обаче традиционните в родината ни хейт коментари:

„Все едно че говори над починал човек. Монотонно, безизразно, без емоция. Използва едни и същи думи постоянно. Неприятно за слушане. Това не е футбол, дори там се коментира с емоция.“

„Честно за водещ не ставате“

„Чаках с нетърпение . Но след 15 тата минута не изтърпях водещия и го махнах . Джаферович това не е за тебе . Искам си Владо .

На моменти даже не му разбирах какво говори . Жалко .“

„Ставаш за футболен коментатор, но не и за водещ на такова предаване!“

„Нямам нищо против Вас като човек, но не ставате за водещ на Сървайвър! Зрителите свързваме Сървайвър със Владо Карамазов! Пискливия Ви глас и недобрия български допълват картинката …“

А какво се случи:

Филип донесе победата на Известни! Червените печелят племенния имунитет, а сините Войни отиват на племенен съвет.

Първата огърлица отиде при Светльо:

В герой за племето се превърна и Ермина като изравни резултата:

 

Първият племенен съвет бе драматичен:

Бяха номинирани са Геновева, Елина и Мария.
Племето гласува срещу Геновева и Елина, а Светльо, който има предимството да номинира директно заради огърлицата за личен имунитет, посочи третия номиниран – Мария.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Просто ангел: как изглежда детето на най-красивия албинос в света
Next: Детето е кармата на родителите си – нищо не е случайно, каквото правиш ти, детето ще повтаря след теб!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.