Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дарина Павлова прави филм за Цар Борис III – Антонио Бандерас ще е в главната роля
  • Новини

Дарина Павлова прави филм за Цар Борис III – Антонио Бандерас ще е в главната роля

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
dwqrwqbssbsb.png

Дарина Павлова е близка с много от световните звезди на киното. Самата тя активно се изявява като продуцент и участва в куп известни продукции.

Вдовицата на Илия Павлов не пропуска светско събитие или филмов фестивал и се ползва с добро име сред кинодейците.

Сега именно тя ще доведе легендарния Антонио Бандерас в България и не само това! У нас актьорът с гореща кръв ще снима документална лента за цар Борис Трети . Холивудското величие най-вероятно ще играе самия български държавник.

Продуцент на филма е именно Дарина Павлова заедно със собственика на продуцентските компании „Ню имидж“ и „Милениум филм“ Ави Лернър.

62-годишната холивудска звезда вече на няколко пъти беше в България и разговаря за подробности по историческата лента, която ще започне да се снима през есента. Не е ясно каква ще е точно ролята на Бандерас във филма, като вариантът да го видим като самия цар Борис III е много голям.

Сценаристът на лентата няма да е българин. За филма спомена преди време и Ави Лернър, собственик на продуцентските компании „Ню имидж“ и „Милениум филм“ пред Антонио Бандерас.

Тримата заедно с тогавашната министърка на туризма Николина Ангелкова разглеждаха изложбата на Пикасо в националната ни галерия. Тогава Ави Лърнър дори попита Бандерас – „Искаш ли да играеш царя?“.

„Да!“ – отговаря Бандерас.

Предстои и добър кастинг от страна на български актьори, който ще бъде проведен от Дарина Павлова, като се очаква някои от знаковите имена да се включат в проекта. Почти сигурно е участието на Асен Блатечки, който е близък с шефовете на киностудията. Блатечки игра и в биографичен филм за Буров, така че тънкостите на епохата не са му непознати. Очаква се кастингите да започнат след петнайсти септември и ще се проведат на територията на „Ню Бояна филмс“.

Основното, в което ще се набляга във филма, е ролята, която изиграва цар Борис III в спасяването на българските евреи. Освен нея ще бъдат показани и не много известни моменти от живота на владетеля.

„Истината е, че от доста време се обсъжда актьорският състав, а сценарият бе готов още миналата година“, съобщиха хора от екипа. Копродуцент освен Лърнър е и Дарина Павлова. Вдовицата на Илия Павлов от години се занимава с продуциране на филми и вече има направени два от нейната компания.

„Цар Борис Трети наистина подкрепя евреите в България, но се оказва, че има доста повече хора, въвлечени в тази история. Иска ни се да покажем повечето от тях, като развием образите им във филма“, обясни Лърнър. За по-голяма достоверност и за да засвидетелства уважението си, той се е срещнал и със Симеон Сакскобургготски. Филмът ще бъде заснет на английски, като за нашия пазар ще излезе с български субтитри.

Киностудиото в Бояна работи перфектно с Дарина Павлова и нейната компания. Тя бе от инициаторите у нас да дойдат холивудските актьори Шварценегер, Силвестър Сталоун, Антонио Бандерас, Джейсън Стейтъм, Барни Рос, Конрад Стоунбанкс и много други. Всички те се снимаха в „Непобедимите“. Благодарение на нея в София ще бъде снимана и реклама за последния модел автомобил на „Порше“, но подробностите са тайна. Синът на Ави Лернер – Ярив, също е добър приятел на Дарина.

В момента грандамата е в Марбея, където тези дни ще присъства на рождения ден на един от най-големите рекламисти в Испания.

През септември във Венеция пък на най-лъскавото парти Павлова ще присъства на галавечерта AmFar, на която ще се срещнат звезди и милиардери от цял свят.

Continue Reading

Previous: Нова голяма добавка към пенсиите зарадва пенсионерите
Next: Адската катастрофа в Ловешко взе четвърта млада жертва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.