Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да дариш целия джакпот на бедните? Той го направи
  • Новини

Да дариш целия джакпот на бедните? Той го направи

Иван Димитров Пешев декември 19, 2023
sfdhlfdkhfdkhkfghgf.jpg

Искам да ви разкажа за един човек от нашия град. Няма да спомена обаче повече подробности, освен че се казва Стефан. Правя го от уважение към него, защото той не би искал да се разчува.

Преди няколко години той спечелил голям джакпот от тотото – повече от 300 хиляди, но го запазил в пълна тайна. На никого не казал и дума.

По това време бил безработен, събирал хартия и железни отпадъци – с това се прехранвал. Живеел в малка къща в края на града, с две стаички, останала му от родителите.

Хранел две бездомни кучета и десетина котки. Един ден минал покрай тото пункта, след като тъкмо предал вторичните суровини. И си помислил, че ако спечели някоя четворка, ще може по-спокойно да се грижи за четирикраките си любимци.

Пуснал фиш и имал късмет да уцели натрупалия се джакпот, но не казал на никого. Дал си сметка, че роднините му, които въобще не се интересували от него, веднага щели да го „заобичат“.

А не били добри хора и не заслужавали нищо, защото били алчни и злобни. Когато родителите му се разболели, никой не му се притекъл на помощ, а когато починали, дори не дошли на погребението им. Всичко това научих от самия него.

Стефан дойде в дома за стари хора, в който аз съм директор. Беше облечен с чисти, но скромни дрехи. В началото помислих, че ще ме моли да остане при нас.

Той обаче ми обясни, че си има дом и засега се справя сам. Искал да направи дарение за старците, за да може те да се хранят по-добре. Настояваше с парите му да направим ремонт на стаите и столовата, а през лятото да заведем всички на почивка във Велинград.

Тези 3 симптома издават, че черният дроб „умира“ тихо

Имаше и още едно условие – да не казвам на никого за направеното дарение и откъде има парите. Обещах му, че ще изпълня всичко.

От тогава минаха няколко години. Стефан всяка есен дарява големи суми – за топли дрехи, за гориво, а за Коледа осигурява кашони банани, портокали и мандарини за старите хора от дома.

Казва, че го прави, защото родителите му са починали в нищета и тогава той е бил безсилен да им помогне.

Надява се, че макар и на оня свят, те ще бъдат доволни от постъпките му.

Има срещи, които променят живота ти. Тази със Стефан за мен беше тъкмо такава. Може да се каже, че вече сме приятели.

Често го срещам из града с количката – продължава да събира вторични суровини. Веднъж случайно минах покрай неговата къща и той ме покани да вляза. Тъкмо обядваше.

Предложи ми от храната си – варени картофи и сирене. После ме заведе в задния двор, където беше направил няколко дървени къщички за кучетата и котките, за които се грижи. Каза ми, че докато е жив, те няма да гладуват.

Сподели ми още, че нощем тайно се промъквал под моста, където се приютяват бездомниците и без да го усетят, им пъхал банкноти в завивките.

Не се сдържах и го попитах похарчил ли е поне малка част от печалбата за себе си. Тогава той отвори вратата на спалнята си и ми показа купища книги, наредени направо на земята.

Това била най-голямата му страст. Само това искал за себе си.

Прекланям се пред този мъж и понякога си задавам въпроса – дали аз бих могъл да бъда толкова благороден като него?

Тайните на червения конец: Крие изненадващо голяма сила, предпазва тези, които са най-уязвими и слаби

Да имам стотици хиляди и да ги даря на другите, а аз да продължа да живея, хранейки се оскъдно и обличайки се в закърпените си панталони?

Да ми е болно за непознатите старци и бездомниците, а да не ми пука за кръпките по дрехите ми?

Бих искал да имам огромно сърце като неговото, побрало толкова обич към другите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако вашият ангел иска да ви предупреди, той ви изпраща 1 от тези 5 сигнала
Next: Гинеколог, който плаче, трогна много хора! Днес е най-трудният ден в живота ми

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.