Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да, Евгени и Валерия са заедно и ние имаме доказателство, ето я цялата истина
  • Новини

Да, Евгени и Валерия са заедно и ние имаме доказателство, ето я цялата истина

Иван Димитров Пешев май 19, 2023
erggastastasdastas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Валерия, какви са емоциите след финала на най-романтичното риалити?


Много съм развълнувана, защото мечтаех за такъв финал. Снощи го изживях за втори път, гледайки го на екрана. Това е най-прекрасното нещо, което ми се е случвало.

Какво беше първото нещо, което направихте след края на снимките?
Трябваше ни време да осъзнаем, че край нас вече няма камери и редактори. Имахме съвсем малко време заедно с Евгени, след което започнахме да стягаме багажа за България.

Как минават дните ти?
Живея в Плевен, но често пътувам до София, защото уча в НБУ, а и заради моята кауза с грижата за животните. Приютът за животни се намира близо до Плевен, но най-тежките случаи – блъснати животни, простреляни, хвърлени от някой прозорец, ги водим в софийски клиники за лечение. За съжаление, в момента не можем да водим повече животни, тъй като дължим големи суми на тези клиники.

Надявам се да имаме повече дарения, за да изплатим задълженията си. Набираме средства чрез DMS и Patreon. Щастлива съм, че семейството ми ме подкрепя в каузите и всички мои решения.

Преди да ти даде пръстена, Евгени спомена, че сте напълно различни. Така ли е наистина?
Различни сме, но не напълно. Най-сходни сме в това, че сме отдадени на хората, които обичаме. Не сме егоисти. Аз съм много крайна и директна, казвам нещата едно към едно, а той е по-балансиран, по-дипломатичен.

Кой беше най-трудният момент в „Ергенът“?
Че нямах връзка и информация за близките си и за животните. А най-гадното бе, когато другите участнички разбраха за моята слабост към животните и го използваха срещу мен.

А кой беше най-забавният момент?
Когато бяхме с Евгени на разходка в онова лозе. Всички бяхме много освободени. Евгени всъщност за първи път ни видя как бихме се забавлявали, ако сме в реалния живот. Другият много забавен момент бе, когато влязохме в ролята на прислужници.

С кои момичета от „Ергенът“ поддържаш контакти?
С Айлин, Джия, Елисавета, Теодора и Габи от Пловдив. Джия и Айлин са ми най-близки.

Как реагират хората, които те разпознават на обществени места?
Изцяло позитивно. Скоро бях на семинар в Плевен и деца на около 10-12 години ме чакаха един час пред залата. Когато излязох, едно дете се разплака, помоли за снимка и сподели колко ме обича. Засега в реалния живот няма хейт. Ако бързам за някъде, се налага да слагам очила и маска, за да не ме спират толкова често.

Планираш ли ново пътуване за Япония, за да работиш там?
Имам желание, но сега трябва да съм тук, за да развивам моя бизнес в сферата на здравето и красотата.

Валерия и Евгени ще дадат първото си съвместно интервю тази вечер в „Шоуто на Николаос Цитиридис“ от 22:00 ч.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Краставиците ги подхранвам на 10 дни, доматите – на 15. Добивът стана двоен, а и не знам какво е това болест по растенията
Next: Йодът – секретната съставка за успешно подхранване на доматите и обилна реколта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.