Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да, заплатите със 100 лева отгоре, вдигаме ги незабавно, Асен Василев посочи парите
  • Новини

Да, заплатите със 100 лева отгоре, вдигаме ги незабавно, Асен Василев посочи парите

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
ewfwegewigokge.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

С до 100 лева се вдигат заплатите на много служители на държавата.

Така вероятно ще се успокоят страстите, защото в България парите са основна ценност.

Асен Василев упорства срещу вдигането на заплатите на полицаите.

Той бе категоричен преди дни, че това няма как да стане.

Днес обаче стана ясно, че финансовия министър е размислил.

Вероятно и премиерът Николай Денков ще коментира в следващите часове.

В бюджет 2023 година вече са определени парите.

Има обаче и неприятна новина, вдигането няма да е за всеки.

Това ще създаде напрежение.

Полицаите със сигурност ще получат 10 % отгоре.

Миналата година вече ги вдигнаха с 20%.

Въпросът е откъде ще дойдат парите.

От дребния и среден бизнес.

Още оот 1 август минималните осигурителни вноски ще се вдигнат със 70 лв. Така ще се изравнят с минималната заплата от 780 лв.

Така милиони левове от трудещите се ще се влеят в администрацията, която ще си ги харчи за свои си неща.

Пари от бизнеса трябва да се вземат, защото и пенсиите ще се увеличат.

Увеличението на месечния размер на пенсиите от 1 юли 2023 г. с 12% засяга общо 2 013 700 пенсионери след прилагането на съвкупността от предвидените мерки. Осъвременяване е по „швейцарското правило“. Повишаване на минималните размери на трудовите пенсии и определяне на нови по-високи размери на пенсиите, несвързани с трудова дейност.

По същата формула ще се увеличат пенсиите и през 2024 година.

 

Вдигането е още от 1 август.

Много длъжности ще взимат със 100 лева отгоре.

В ДАНС също ще има увеличение.

Около 157 млн. лв. отгоре са парите, които ще заделят данъкоплатците за вдигането на заплатите на администрацията.

Ще има увеличение и на персонала в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и в Главна дирекция „Охрана“ от 1 август с общо 11 млн. лв.

С 10% ще има увеличение на заплатите на надзирателите в затворите (ГДИН) и на работещите в Главна дирекция „Охрана“ (2 725 000 лв.).

Митничарите също ще изкярят.

Увеличават се и заплатите на военните.

За тях са предвидени 75 милиона лева.

Увеличения ще има за медиците, служителите на БАБХ и агенция по горите.

30 млн. лв. са предвидени за културни инициативи, целеви програми и творчески проекти в областта на културата на конкурсен принцип.

Добри новини и за зърнарите.

За тях са одобрени допълнителни 20 млн. лева за компенсации за унищожената им продукция от падналата слана в началото на година.

Още по-радостни ще са ресторантьорите и шефът им Ричард Алибегов.

Привилегиите им остават. Ставката от 9 % ДДС си остава, въпреки че няма никаква разумна причина за това.

Така хазната ще се лиши от 152 милиона лева, но ресторантьорите са силен бранш със сериозни връзки и са успели да се наложат.

Асен Василев каза, че в Бюджет 2024 ще защити вдигането на ставката.

Той се закани да изсветли сектора, защото знаем колко данъци и осигуровки се крият там.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди много години казах нещо на майка ми, без да се замисля. И до ден днешен сърцето ми се къса като се сетя
Next: Време е България да разбере кой плати милиони за пилон Рожен, Евгени Минчев не издържа

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.