Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да, заплатите със 100 лева отгоре, вдигаме ги незабавно, Асен Василев посочи парите
  • Новини

Да, заплатите със 100 лева отгоре, вдигаме ги незабавно, Асен Василев посочи парите

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
ewfwegewigokge.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

С до 100 лева се вдигат заплатите на много служители на държавата.

Така вероятно ще се успокоят страстите, защото в България парите са основна ценност.

Асен Василев упорства срещу вдигането на заплатите на полицаите.

Той бе категоричен преди дни, че това няма как да стане.

Днес обаче стана ясно, че финансовия министър е размислил.

Вероятно и премиерът Николай Денков ще коментира в следващите часове.

В бюджет 2023 година вече са определени парите.

Има обаче и неприятна новина, вдигането няма да е за всеки.

Това ще създаде напрежение.

Полицаите със сигурност ще получат 10 % отгоре.

Миналата година вече ги вдигнаха с 20%.

Въпросът е откъде ще дойдат парите.

От дребния и среден бизнес.

Още оот 1 август минималните осигурителни вноски ще се вдигнат със 70 лв. Така ще се изравнят с минималната заплата от 780 лв.

Така милиони левове от трудещите се ще се влеят в администрацията, която ще си ги харчи за свои си неща.

Пари от бизнеса трябва да се вземат, защото и пенсиите ще се увеличат.

Увеличението на месечния размер на пенсиите от 1 юли 2023 г. с 12% засяга общо 2 013 700 пенсионери след прилагането на съвкупността от предвидените мерки. Осъвременяване е по „швейцарското правило“. Повишаване на минималните размери на трудовите пенсии и определяне на нови по-високи размери на пенсиите, несвързани с трудова дейност.

По същата формула ще се увеличат пенсиите и през 2024 година.

 

Вдигането е още от 1 август.

Много длъжности ще взимат със 100 лева отгоре.

В ДАНС също ще има увеличение.

Около 157 млн. лв. отгоре са парите, които ще заделят данъкоплатците за вдигането на заплатите на администрацията.

Ще има увеличение и на персонала в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и в Главна дирекция „Охрана“ от 1 август с общо 11 млн. лв.

С 10% ще има увеличение на заплатите на надзирателите в затворите (ГДИН) и на работещите в Главна дирекция „Охрана“ (2 725 000 лв.).

Митничарите също ще изкярят.

Увеличават се и заплатите на военните.

За тях са предвидени 75 милиона лева.

Увеличения ще има за медиците, служителите на БАБХ и агенция по горите.

30 млн. лв. са предвидени за културни инициативи, целеви програми и творчески проекти в областта на културата на конкурсен принцип.

Добри новини и за зърнарите.

За тях са одобрени допълнителни 20 млн. лева за компенсации за унищожената им продукция от падналата слана в началото на година.

Още по-радостни ще са ресторантьорите и шефът им Ричард Алибегов.

Привилегиите им остават. Ставката от 9 % ДДС си остава, въпреки че няма никаква разумна причина за това.

Така хазната ще се лиши от 152 милиона лева, но ресторантьорите са силен бранш със сериозни връзки и са успели да се наложат.

Асен Василев каза, че в Бюджет 2024 ще защити вдигането на ставката.

Той се закани да изсветли сектора, защото знаем колко данъци и осигуровки се крият там.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди много години казах нещо на майка ми, без да се замисля. И до ден днешен сърцето ми се къса като се сетя
Next: Време е България да разбере кой плати милиони за пилон Рожен, Евгени Минчев не издържа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.