Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да, истина е вестта за Лора Крумова
  • Новини

Да, истина е вестта за Лора Крумова

Иван Димитров Пешев декември 21, 2023
gfhdfhfdgjjffgjhgjhg.png

Казват, че ако човек си смени името ще си промени и съдбата.

Предстои да видим дали това ще се случи на обичаната телевизионната водеща Лора Крумова.

Тя е сменила фамилията, с която е позната на аудиторията си от 20 години, и вече се подвизава като Георгиева.

Любопитното е, че журналистката не е сключила брак с дългогодишния си партньор и баща на двете й деца Явор и Мина.

Ако бе минала тайно под венчило, Лора щеше да е вече Маркова, тъй като мъжът до нея се казва Сотир Марков.

Истината се оказа съвсем различна. По време на кариерата си на екран винаги се е представяла с бащиното си име, а не с фамилията ни.

Нейният татко се казва Крум Георгиев. Чак сега Лора е решила вече да ползва оригиналната си фамилия в социалните мрежи, пише Ретро.

Тя е родена на 19 август 1979 г. в град София, България. Завършва 33-та Езикова гимназия „Света София“.

Висшето си образование завършва в Софийския университет, специалност „журналистика“ с профил „Външна политика“.

Телевизионната ѝ кариера стартира в Канал 3, след което през 2000 г. започва работа в Нова телевизия като репортерка, телевизионна водеща в предаването на Георги Коритаров „Коритаров лайв“ и в сутрешния блок „Здравей, България“, където работи до юни 2010 г. заедно с Милен Цветков.

От декември 2010 г. е телевизионна водеща в седмичното предаване по bTV „Тази неделя“. От 10 септември 2011 г. е телевизионна водеща и в съботния сутрешен блок на bTV – „Тази събота“. През 2013 г. излиза по майчинството.

На 14 март 2015 г. Крумова стартира публицистичното предаване „Комбина“ по Нова телевизия, заедно с Галя Щърбева.

През септември 2017 г. предаването е свалено от ефира, а Крумова започва да води неделните издания на „Събуди се“.

През май 2018 г. Крумова излиза по второ майчинство. През 2020 г. напуска Нова телевизия, непосредствено преди майчинството да свърши.

Става заместник главен редактор на щоуто на Николоас Цитиридис по БТВ. През 2021 г. Крумова се разделя с предаването.

От септември 2021 г. отново е на екран по Нова телевизия със собственото си предаване „На фокус с Лора Крумова“.

В първото издание дава екранно време на сина на покойния си колега Милен Цветков, Боян.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наш турист: 8 дни в Италия за 1800 лева, 1,5 часа на Боровец – 500 лева
Next: Индийски пророк: По целият свят ще има невиждани катаклизми, България става новото Монте Карло!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.