Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да, истина е вестта за Лора Крумова
  • Новини

Да, истина е вестта за Лора Крумова

Иван Димитров Пешев декември 21, 2023
gfhdfhfdgjjffgjhgjhg.png

Казват, че ако човек си смени името ще си промени и съдбата.

Предстои да видим дали това ще се случи на обичаната телевизионната водеща Лора Крумова.

Тя е сменила фамилията, с която е позната на аудиторията си от 20 години, и вече се подвизава като Георгиева.

Любопитното е, че журналистката не е сключила брак с дългогодишния си партньор и баща на двете й деца Явор и Мина.

Ако бе минала тайно под венчило, Лора щеше да е вече Маркова, тъй като мъжът до нея се казва Сотир Марков.

Истината се оказа съвсем различна. По време на кариерата си на екран винаги се е представяла с бащиното си име, а не с фамилията ни.

Нейният татко се казва Крум Георгиев. Чак сега Лора е решила вече да ползва оригиналната си фамилия в социалните мрежи, пише Ретро.

Тя е родена на 19 август 1979 г. в град София, България. Завършва 33-та Езикова гимназия „Света София“.

Висшето си образование завършва в Софийския университет, специалност „журналистика“ с профил „Външна политика“.

Телевизионната ѝ кариера стартира в Канал 3, след което през 2000 г. започва работа в Нова телевизия като репортерка, телевизионна водеща в предаването на Георги Коритаров „Коритаров лайв“ и в сутрешния блок „Здравей, България“, където работи до юни 2010 г. заедно с Милен Цветков.

От декември 2010 г. е телевизионна водеща в седмичното предаване по bTV „Тази неделя“. От 10 септември 2011 г. е телевизионна водеща и в съботния сутрешен блок на bTV – „Тази събота“. През 2013 г. излиза по майчинството.

На 14 март 2015 г. Крумова стартира публицистичното предаване „Комбина“ по Нова телевизия, заедно с Галя Щърбева.

През септември 2017 г. предаването е свалено от ефира, а Крумова започва да води неделните издания на „Събуди се“.

През май 2018 г. Крумова излиза по второ майчинство. През 2020 г. напуска Нова телевизия, непосредствено преди майчинството да свърши.

Става заместник главен редактор на щоуто на Николоас Цитиридис по БТВ. През 2021 г. Крумова се разделя с предаването.

От септември 2021 г. отново е на екран по Нова телевизия със собственото си предаване „На фокус с Лора Крумова“.

В първото издание дава екранно време на сина на покойния си колега Милен Цветков, Боян.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наш турист: 8 дни в Италия за 1800 лева, 1,5 часа на Боровец – 500 лева
Next: Индийски пророк: По целият свят ще има невиждани катаклизми, България става новото Монте Карло!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.