Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да, истина е новината за Григор Димитров: Той го направи! Успя!
  • Новини

Да, истина е новината за Григор Димитров: Той го направи! Успя!

Иван Димитров Пешев януари 7, 2024
asdfdsfsdgdfgsdfgf.png

Това е първа титла за Гришо от повече от шест години!!!

Най-добрият български тенисист Григор Димитров победи датчанина Холгер Руне със 7:6 (5), 6:4 на финала на турнира в Бризбейн. Това е първа титла за Гришо от повече от шест години. За последно той триумфира в турнира на АТР през ноември 2017 г., когато спечели финалната надпревара в Лондон.

С този успех хасковлията защити титлата си в Бризбейн. Той триумфира в австралийския град и преди седем години, а след това турнирът за няколко сезона беше извън календара на АТР.

С днешната победа Григор вече има положителен баланс срещу Руне – 2:1. През миналата година датчанинът победи Димитров на „Уимбълдън“ в четири сета, а след това Гришо взе реванш в Пекин.

ПЪРВИ СЕТ
Мачът започна равностойно и всеки от двамата тенисисти вземаше своето подаване.

В първия гейм Григор Димитров спаси две точки за пробив, а в четвъртия и шестия Руне от своя страна отрази по един брейкпойнт. В седмия гейм на Гришо успешно спаси възможност за пробив в полза на Руне. Стабилното представяне на двамата продължи до 6:6.

Тайбрекът започна добре за Димитров. Той спечели първата точка, а след това направи два минипробива в подаването на Руне. Датчанинът върна единия, но след това българският тенисист поведе с 4:1.

 

Холгер Руне взе двете точки при собствен сервис и намали изоставането си. Гришо отговори по същия начин и при 6:3 стигна до три сетбола. Руне спаси първите два, които бяха при негов сервис. След това Григор Димитров се възползва от своето подаване, спечели тайбрека със 7:5, а с това и първия сет.

ВТОРИ СЕТ
Втората част от мача също се проведе без видимо предимство на някой от двамата тенисисти, които печелеха своите сервис-геймове. В третия гейм Григор Димитров пропусна три възможности за пробив и Руне в крайна сметка взе подаването си.

 

Гришо все пак направи брейк в сервиса на Руне в седмия гейм, с което българският тенисист поведе с 4:3. След това хасковлията взе подаването си и се доближи само на един гейм от спечелване на мача.

 

При собствен сервис Руне спаси два мачбола и намали на 4:5 изоставането си във втората част. При собствен сервис Григор Димитров стигна до три точки за спечелване на мача и се възползва още от първата от тях.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Светът на киното потъна в траур: Загина трагично звезда от Кобра 11 и Индиана Джоунс
Next: Важно! Идва голяма промяна при пазаруването с ваучери за храна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.