Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да не си на Е79 в момента! Жестока верижна катастрофа между Мездра и Ботевград
  • Новини

Да не си на Е79 в момента! Жестока верижна катастрофа между Мездра и Ботевград

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
basostasovoasv.jpg

Верижна катастрофа блокира трафика по международния път Е-79 между Мездра и Ботевград, като предизвика километрична колона, съобщи местният сайт „БулНюз“.

Инцидентът е станал около 15.30 часа в района на разклона за село Ребърково. Ударили са се лек автомобил „Ситроен“, автовоз и ТИР.

Шофьорът на колата, движещ се към Мездра, е навлязъл в платното за насрещно движение и се е блъснал челно в автовоз с пловдивска регистрация. След това в тях се ударил турски ТИР.

„Ситроен“-ът е управляван от 58-годишен служител на АЕЦ „Козлодуй“. Той идвал от София и пътувал към централата. По първоначална информация, мъжът задрямал зад волана и затова навлязъл в насрещното. Автовозът пътувал към Пазарджик, а турският камион се движел в посока Дунав мост 2, тъй като изпълнявал курс към Германия.

Не изпускай тези оферти:

За щастие при инцидента няма пострадали. Водачите са прегледани от екипи на Спешна помощ, но не се е наложило никой от тях да бъде хоспитализиран.

Нанесени са обаче сериозни материални щети по превозните средства. Те са заели цялото пътно платно докато се извършва оглед.

Трафикът по натоварения участък от международния път е изцяло блокиран, образували са се километрични опашки от автомобили и в двете посоки.

Още криминални новини:

Крадците на автомобили вече измислиха нов начин за своята престъпна дейност.

Предотвратен е опит за кражба на лек автомобил във варненския кв.„Възраждане“. В сряда, 12 октомври, 19-годишен младеж се опитал да счупи стъкло на колата и да я натовари на камион с обозначения на „Пътна помощ“, съобщиха от варненската полиция.

Вчера младежът е бил задържан за денонощие. Той е от село Каменар.

По случая има повдигнато обвинение и е взета мярка за неотклонение „подписка“.

Още криминални новини:

Един от тримата най-издирвани от Европол българи – Петър Митев, е арестуван в габровско село. Това става ясно от официално съобщение на МВР.

Операцията е проведена на 11 октомври от служители на сектор „Издирване“ – ГДНП. Действията са реализирани на територията на с. Зелено дърво, обл. Габрово, след продължително разследване за установяването на местонахождението и задържането на 47-годишния.

Той бил обявен за издирване във връзка със 7-годишна присъда, постановена му от българските магистрати за международен трафик на хора през 2007 година, откогато е в неизвестност. Същата година е обявен за общодържавно издирване, а от 2013 г. – за международно от Интерпол с „червена бюлетина“.

От 2021 г. е един от тримата най-издирвани българи в платформата eumostwanted.eu, добавят от вътрешното министерство.

Криминалистите попаднали на следите му и след проведената специализирана полицейска операция мъжът, който се представял със самоличността на свой роднина, е установен и задържан в с. Зелена дърво.

При последвал обиск на адреса, който е обитавал, е намерено незаконно притежавано огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, твърди МВР.

Справка на Dir.bg показала, че арестуваният е 47-годишният Петър Досев Митев. Той е набирал самостоятелно и с помощта на други хора млади българки с цел сексуална експлоатация в периода от октомври 2003 г. до 2 февруари 2005 г. в българския град Димитровград и в германския Аахен. Митев ги е подлъгвал с обещания за работа, а жертвите е транспортирал през границата.

Присъдата срещу Митев е постановена от Старозагорския окръжен съд задочно, припомня „Старозагорски новини“. Той е трафикирал младите жени с помощта на своя братовчед.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мрежата потъна в скръб след трагедията с 19-г. Виктория, пометена на спирка в София
Next: Никой не очакваше това, Русия си отдъхна! Владимир Путин обяви края на мобилизацията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.