Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да няма изненадани: МВР обяви, че днес на 6 ноември ще…
  • Новини

Да няма изненадани: МВР обяви, че днес на 6 ноември ще…

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2023
bfsdgdfgdfgsdfdfd.png

Днес, на 6 ноември, ръководството на ГДПБЗН, представители на мобилните оператори и на фирмата-изпълнител по проекта ще оповестят подробности за началото на планираните регионални и национален тест на системата BG-ALERT с изпращане на тестови съобщения до населението за бедствия и извънредни ситуации.

Това ще се случи от 11 часа в сградата на ГДПБЗН (ул. „Пиротска“ № 171А)

BG-ALERT e предупредителна система за населението за бедствия и извънредни ситуации. Тя се разработва съвместно от МВР и Министерството на електронното управление. Целта ѝ е да уведомява за опасности чрез изпращане на тестови съобщения по телефона.

Официалното тестване на системата започва от тази седмица.

Всички потребители ще получават такива съобщения. Тестовете ще започнат от 7 ноември в област Габрово и ще завършат с национален тест на 29 ноември. Системата е предвидена да влезе в употреба от догодина – началото на 2024 г.

Важно е хората да не изпадат в паника, тези съобщения не представляват опасност за тях. В случай, че има такова съобщение, ще бъде написано ясно за какво събитие става дума и каква опасност представлява“, каза директорът на ГД „Пожарна безопасност“ главен комисар Александър Джартов.

Преди дни загадъчни съобщения от BG-ALERT със силен звуков сигнал и вибрация изплашиха много граждани. При повечето потребители известието дойде с текст: „Внимание, опасност!“, а при някои имаше и сигнал от президента. В съобщението пишеше също „test test“ и имаше препратка към сайта bg-alert.bg.

Оказа се, че във връзка с подготовката на системата BG-ALERT един от мобилните оператори e пуснал тестово съобщение към абонатите. То не е било координирано с МВР и е пуснато по погрешка. Впоследствие беше уточнено, че известието няма нищо общо с президентската институция.

Истинското предупредително съобщение ще изглежда по много по-различен начин и ще бъде представено днес, каза шефът на пожарната. Очаква се системата за оповестяване на опасности да бъде готова до края на годината и от следващата да започне да се използва.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радев избухна: Това е скандално! Правителството незабавно да си подаде оставката
Next: Бабата до нас цяло лято събираше шишарки. Чак когато показаха дома й по телевизията, разбрах за какво са били

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.