Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да родиш четиризнаци на 51: как живеят днес прекрасната мама и нейните деца
  • Новини

Да родиш четиризнаци на 51: как живеят днес прекрасната мама и нейните деца

Иван Димитров Пешев април 26, 2023
asdasyaskykasyoasi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Три големи деца от първия й брак и осем внуци не спрели жената да направи нов опит да стане майка в не най-подходящата възраст за това. Но новият й мъж бил с 11 години по-млад от нея и искал дете. Тогава помощ дошли най-новите постижения в медицината.

Нашата история започва в Обединеното кралство през 2003 г. 36-годишната жителка на Лондон Трейси Бритън се разделя с първия си съпруг. Бившите съпрузи продължили да отглеждат заедно двама сина и дъщеря.ю

Две години по-късно героинята на историята среща нов мъж. Стивън бил с 11 години по-млад от Трейси и само с 8 години по-голям от голямата й дъщеря. Влюбените започнали да живеят заедно.

През 2008 г. жената забременява, но на семейния съвет и той, и тя решават, че не са готови да отглеждат дете. Трейси направила аборт.

Скоро възрастните деца напуснали семейния дом и влюбените най-накрая узаконили връзката си през 2012 г. Започнали да мисля за свое дете. Но бременността не идвала. Започнало ходене по лекари.

Самата Трейси по-късно ще разкаже, че ако не било наследството, оставено от починалата й майка, тя нямаше да може да плати за инвитро услугите. Всички процедури й стрували 7000 паунда в специална клиника в Кипър.

Тя заминала за чужбина, защото британските клиники й отказали по етични причини. Шансовете за успешно раждане и здрави бебета били оценени от лекарите в Лондон като твърде малки.

На 50-годишната жена били инжектирани 4 ембриона, но единият не се закрепил. Но други се разделил и се оказало, че са еднояйчни близнаци. Лекарите предложили да оставят само два, а останалите ембриони да извадят, за да не рискуват здравето на всички деца и майката, но Трейси и Стивън категорично отказали.

На 26 октомври 2018 г. след цезарово сечение, доста преждевременно, се родили четири бебета. Точно 1,5 месеца по-късно майка ми Трейси Бритън навършила 51 години. Бащата на четиризнаците Стивън бил на 40 години.

За раждането отговарял цял ​​екип от 31 медицински работници. Всички деца са родени преждевременно (31 седмици), най-малкото момиче тежало под килограм. Близо два месеца бебетата били държани в болницата под наблюдение. Благодарение на лекарите оцеляли близначките Франческа и Фредерика, сестра им Грейс и единственото момче Джордж.

Трейси получила децата малко преди Коледа и тогава, както тя признава, започнал истински кошмар. Нямала време да нахрани всички и да смени памперсите им. Детският плач я побърквал – един ден щафетата от дете на дете, на следващия – и четирите започвали да реват едновременно.

Стивън, майстор на покриви по професия, за да издържа семейството прекарвал по цял ден на строителната площадка. Не можел да помага на жена си у дома.

Малко помощ дошла едва след медийни публикации за възрастната майка и нейните четиризнаци. Явно Трейси Бритън е поставила световен рекорд – никой не е раждал толкова много деца на тази възраст.

С хонорари от многобройни интервюта и дарения от състрадателни граждани, двойката успяла да обзаведе детската спалня в къщата, да купи специална количка за четирите деца на стойност 1000 паунда и периодично да наема детегледачка и медицинска сестра.

Но славата имала и обратна страна. Профилите на Трейси Бритън в социалните мрежи, където тя активно публикува снимки на бебетата си, били нападнати от недоволни граждани.

Някои обвинили Трейси, че е решила да ражда на тази възраст. Тя застрашила себе си и бъдещите си деца, за да задържи младия си съпруг. В края на краищата, дори ако самите раждания са били успешни, децата могат да се родят с умствени и/или физически увреждания.

„На завършването на децата си ще отиде 70-годишна старица“, пишат те в коментарите.

„Ако живее до времето, когато децата пораснат“ – подиграват се в други съобщения.

Въпреки че хората, които подкрепят майката и децата й, са много повече.

Днес Трейси и Стивън отглеждат четирите си деца заедно

На снимките всички изглеждат страхотно. Четиризнаците още не осъзнават, че са лели и чичовци за осемте си племенници, които са по-големи от тях. Малчуганите посещават ясла по 3 часа на ден, но все пак повечето време прекарват с майка си.

В интервю Трейси споменава, че две деца имат проблеми със сърцето. Останалите са напълно здрави.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Англичани купиха само за 25 хиляди старо училище в село Левка. Това, което се случи след години, ще ви накара да настръхнете
Next: Много от участничките в Ергенът биха завидяли на Пам Велидис за гаджето й

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.