Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да си знаем мястото: САЩ току-що заби жесток шамар на България
  • Новини

Да си знаем мястото: САЩ току-що заби жесток шамар на България

Иван Димитров Пешев март 31, 2022
shashastbaidn.jpg

Посолството на Съединените щати в България се разграничи от меморандума за сътрудничество, който българското правителство подписа преди дни с инвестиционния фонд Gemcorp.

Търговският аташе на Посолството на Съединените щати не е присъствал на подписването на въпросния меморандум, се казва в съобщението до медиите.

„Освен това нито един представител на правителството на Съединените щати не се е застъпвал от името на Gemcorp пред който и да е член на българското правителство. Считаме, че твърденията за обратното са в резултат на недоразумение“, се казва в съобщението на посолството до „Лице в лице“ по bTV.

Темата беше повдигната от опозицията на няколко пъти, като след разпита си в прокуратурата лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че правителството е подписало „меморандум с неясни фирми за милиарди“. Медийни публикации свързаха фонда с руски олигарси.

Вицепремиерът Асен Василев заяви в телевизионно интервю, че „Gemcorp дойдоха при нас с представители на американското посолство“.

„Няма нито една копейка руски пари в Gemcorp, мажоритарни собственици с над 70% са Атанас Бостанджиев и Първолета Щерева, останалите акционери и служители са хора от Франция, Германия, Канада. Имало е руски акционери в миналото, които са излезли преди две години“, заяви вчера в „Лице в лице“ бившият икономически министър Николай Василев.

През октомври 2020 година Gemcorp Holdings Limited (GHL) преминава през процедура по изкупуване на дяловото участие на своя руски инвеститор като през декември 2020 г. изкупуването на инвестицията на фонда е приключило. Оттогава няма нито руски инвеститори, нито руски капитали в нито една компания от Gemcorp Grouр. Към настоящия момент Gemcorp Holdings Limited (GHL) е 100% собственост на своите служители и е базирана в Лондон, Великобритания, уточняват от холдинга. Оттам заявяват, че GHL няма да участва по никакъв начин в проекти, свързани или финансирани от Плана за възстановяване и устойчивост на България, няма да работи с български бюджетни средства или еврофондове. От Gemcorp отричат да имат някакво отношение към анонсирани от правителството намерения за изграждане на завод за батерии в страната.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Народът се надигна! Национален протерст блокира половин София в момента
Next: Най-лошата новина дойде. Указът на Путин е подписан току-що. Газът спира

Последни публикации

  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.