Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да си знаем мястото: САЩ току-що заби жесток шамар на България
  • Новини

Да си знаем мястото: САЩ току-що заби жесток шамар на България

Иван Димитров Пешев март 31, 2022
shashastbaidn.jpg

Посолството на Съединените щати в България се разграничи от меморандума за сътрудничество, който българското правителство подписа преди дни с инвестиционния фонд Gemcorp.

Търговският аташе на Посолството на Съединените щати не е присъствал на подписването на въпросния меморандум, се казва в съобщението до медиите.

„Освен това нито един представител на правителството на Съединените щати не се е застъпвал от името на Gemcorp пред който и да е член на българското правителство. Считаме, че твърденията за обратното са в резултат на недоразумение“, се казва в съобщението на посолството до „Лице в лице“ по bTV.

Темата беше повдигната от опозицията на няколко пъти, като след разпита си в прокуратурата лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че правителството е подписало „меморандум с неясни фирми за милиарди“. Медийни публикации свързаха фонда с руски олигарси.

Вицепремиерът Асен Василев заяви в телевизионно интервю, че „Gemcorp дойдоха при нас с представители на американското посолство“.

„Няма нито една копейка руски пари в Gemcorp, мажоритарни собственици с над 70% са Атанас Бостанджиев и Първолета Щерева, останалите акционери и служители са хора от Франция, Германия, Канада. Имало е руски акционери в миналото, които са излезли преди две години“, заяви вчера в „Лице в лице“ бившият икономически министър Николай Василев.

През октомври 2020 година Gemcorp Holdings Limited (GHL) преминава през процедура по изкупуване на дяловото участие на своя руски инвеститор като през декември 2020 г. изкупуването на инвестицията на фонда е приключило. Оттогава няма нито руски инвеститори, нито руски капитали в нито една компания от Gemcorp Grouр. Към настоящия момент Gemcorp Holdings Limited (GHL) е 100% собственост на своите служители и е базирана в Лондон, Великобритания, уточняват от холдинга. Оттам заявяват, че GHL няма да участва по никакъв начин в проекти, свързани или финансирани от Плана за възстановяване и устойчивост на България, няма да работи с български бюджетни средства или еврофондове. От Gemcorp отричат да имат някакво отношение към анонсирани от правителството намерения за изграждане на завод за батерии в страната.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Народът се надигна! Национален протерст блокира половин София в момента
Next: Най-лошата новина дойде. Указът на Путин е подписан току-що. Газът спира

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.