Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Двама българи загинаха на бойното поле край Херсон
  • Новини

Двама българи загинаха на бойното поле край Херсон

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
dvasmvasmbmasbg.jpg

Кадър ФБ

Двама българи от Болградски район – Александър Калов (Болград в Одеска област) и Игор Попаз (от село Виноградовка) загинаха по време на изпълнение на бойни задачи в битките за Херсонска област.

Това съобщиха на сайтовете си Болградската районна държавна администрация и Тарутинския общински съвет, цитирани от БТА.
Старши лейтенант Александър Калов е командир на десантно-щурмова рота на войскова част на морската пехота. Болградчани се сбогуваха със своя съгражданин вчера, на 6 октомври.

„Болград изпраща в последния му път своя син Александър Калов, който загина в Херсонска област, защитавайки земята ни от руските нашественици“, написа вчера Телеграм каналът „Топор“.

Не изпускай тези оферти:

35-годишният командир на десантно-щурмова рота на отделен пехотен батальон на морската пехота старши лейтенант Александър Калов е загинал на 1 октомври по време на боевете за освобождаване на Херсонска област в резултат на множество осколкови рани.

„Александър беше добре познат в града, тъй като баща му дълго време беше кмет на Болград, а майка му работеше в отдела за образование. Болградчани изпратиха своите сънародници на колене, отдавайки последна почит на Героя, застанал в защита на всеки един от нас и дал живота си в тази борба“, допълва „Топор“.

Приятелите помнят Александър като силен и много мил човек. За съжаление, мъжът нямаше време да създаде семейство, така че цялата вселена умря с него, която вече няма да се появи на Земята, пише още в портала.

Погребението на другия българин – Игор Попаз, е насрочено за днес в родното му село Виноградовка.

„Игор Иванович, родом от село Виноградивка, загина по време на ракетен и артилерийски обстрел на фронта.

Героят беше само на 36 години. Той остави сиротен син и съпруга сама“, пише в канала „Топор“.
„Вечна памет на храбрия защитник на Родината! Героите не умират, те живеят в сърцата ни!“, пише друг канал – Юг Today.

Още скръбни вести от днес:

Почина доц. Катерина Караиванова, съобщи Софийският университет.

Доц. Караиванова преподаваше в Стопанския факултет на Алма матер, където работи от възстановяването му през 1991 г. Участва в създаването на катедра „Финанси и счетоводство“.

Тя е издъхнала на 21 септември.

Удостоена е с Почетния знак на университета със синя лента заради достиженията ѝ в областта на счетоводството и приноса ѝ към създаването и утвърждаването на счетоводната школа на СУ. Наградена е и с грамота на факултета за активната ѝ преподавателска и творческа дейност.

Доц. Караиванова е един от първите членове на Института на дипломираните експерт-счетоводители след неговото възстановяване през 1992 г. и има значителен принос в утвърждаването на одиторската професия в България.

Тя е автор на множество публикации, които допринасят за развитието на счетоводната теория у нас, на монографии и учебници, които се използват в обучението по счетоводство в Стопанския факултет.

Академичната общност на Софийския университет губи етичен колега, ерудиран събеседник и вдъхновяващ преподавател, който успяваше със своята енергия и отдаденост да запали любовта към знанието у своите студенти, пишат от университета.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина Калина Папазян! Ники Кънчев е неутешим
Next: Кирил Петков и Асен Василев удариха шамар на Бойко Борисов! Казаха за какво ще работят в НС

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.