Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Двама министри отидоха във Велинград! Ето какво се случва с овцете
  • Без категория

Двама министри отидоха във Велинград! Ето какво се случва с овцете

Иван Димитров Пешев декември 6, 2024
Screenshot_14

МВР ще гарантира да не се стигне до ескалация на напрежението във Велинград заради чумата по овцете. Това заяви служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков. Той е в Пазарджик, заедно с министъра на земеделието и храните Георги Тахов заради проблема с чумата по овцете и недоволството на фермерите.

„Стадото във Велинград остава, няма да се умъртвяват животни. БАБХ и МВР ще вземат всички мерки за ограничаване на огнището“, каза земеделският министър Георги Тахов.

Той призова животновъдите да пазят стадата и да не се изкушават да изкупуват животни на ниски цени от съседни държави.

„Използването на ваксина за това заболяване на територията на страната не е разрешено“, напомни земеделският министър Георги Тахов.

„МВР е ангажирано с охраната и гарантирането на обществения ред. От вчера започнаха проверки на товарни автомобили, за които се смята, че може да превозват дребни преживни животни към епицентъра на епидемиологична обстановка. МВР има ангажимента да гарантира добър обществен ред и да не се допуска ескалация на напрежението“, заяви министър Илков, предаде БНТ.

Животновъдите от Велинград са удовлетворени от решението на министерството на земеделието да не се пристъпва към умъртвяване на поставените под карантина овце, предаде кореспондент на БНР.
Фамилията Илиеви обаче настояват случаят да се разследва. Макар и да признава, че е удовлетворен от решението на земеделското министерство, Димитър Илиев иска истината да излезе наяве. Причината – по думите му всичко е било планирано и проблемът със стадата им е създаден изкуствено от конкурент.

Той разказа, че ветеринарният лекар Красимир Колев, когото извикал на помощ, не дошъл при него като лекар, а като бирник, който само разпитвал колко са животните му и кои са оборите му. Така Димитър Илиев имал усещането, че при него е дошъл не ветеринар, а човек – на оглед.

Днес Илиеви ще съдействат на институциите за прилагането на мерките, свързани с наложената карантина.

Припомняме, че бившият заместник-министър на земеделието и лидер на партия “Единение” Иван Христанов коментира в ефира на БНР, че когато отишъл на място да се запознае с проблема, му направило впечатление, че не е видял нито един инспектор в продължение на три дни. По този повод той обърна внимание, че като има чума, трябва и инспекторите да се държат така, все едно, че има чума.

Continue Reading

Previous: Сочните пържоли се правят САМО ТАКА: Месото ще се отделя от кокала и ще са крехки и вкусни
Next: Днес моя съседка навърши 90 години и реших да отида да я поздравя, но от това което видях буца заседна на гърлото ми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.