Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Двама мъже отидоха да досаждат на семейство, 15-годишен ги накара да съжаляват
  • Новини

Двама мъже отидоха да досаждат на семейство, 15-годишен ги накара да съжаляват

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2022
ssamsamdkaskdas.jpg

Двама мъже са пострадали след побой в село Садовец, задържан е 15-годишният извършител.

Вчера служители от Районно управление-Долни Дъбник са се отзовали на сигнал за конфликт в селото. В 04:15 часа е получен сигнал от 37-годишна жена, че пред дома ѝ са дошли лица, които искали да се саморазправят с нея и семейството ѝ.

На място е изпратен полицейски автопатрул. Установени са 21-годишен и 23-годишен в явно нетрезво състояние, дошли пред адреса за саморазправа. Конфликтът е прераснал в сбиване.

Пострадали са нападателите. Те са откарани за прегледи в Спешна помощ. Единият има спукан череп, два кръвоизлива и контузия на мозъка и е настенен в отделение по неврохирургия, с опасност за живота, а другият е с повърхностни рани по главата, ръката и натъртвания.

Не изпускай тези оферти:

Уведомен дежурен разследващ полицай и дежурен прокурор. Иззети са веществени доказателства: парче дърво, дървена летва, метална тръба и други.


Още криминални новини:

16-годишен жител на берковското село Ягодово е задържан за 24 часа в ареста за притежание на наркотични вещества.

Вчера била проведена специализирана полицейска операция за противодействие на престъпленията, свързани с наркотици. В Берковица ченгетата проверили 16-годишен жител на село Ягодово.

При извършения му личен обиск от дрехите му са иззети метален гриндер, съдържащ раздробена суха зелена тревиста маса и полиетиленов плик с 13 топчета със същото вещество, което имало характерния мирис на марихуана. Общото тегло на иззетата дрога е 6.52 грама.

По случая са назначени експертизи и образувано досъдебно производство.


Още криминални новини:

„Преди да избяга от България, Ружа е била предупредена“ – точно преди 5 години българката Ружа Игнатова изчезва безследно. Междувременно тя е сред най-издирваните лица в света. Къде е Игнатова и кой ѝ помогна да се укрие?

На 25 октомври 2017 година самолет на Ryanair излита от летище София за гръцката столица Атина. На борда му е българката Ружа Игнатова, която според „Таймс“ е в основата на „една от най-големите измами в историята“. Пет години по-късно местонахождението на Игнатова си остава неизвестно. Според една от версиите тя отдавна е мъртва, според друга живее в Дубай. Германският журналист и документалист Йохан фон Мирбах се отправи по следите на „криптокралицата“. Премиерата на неговия филм „Cryptoqueen – The OneCoin Scam“ беше тази събота в Кьолн, пише 24 часа.

„Имаме екслузивни записи на разговори с нейния любовник“, казва Мирбах пред ДВ. „Говорих с нейната най-добра приятелка – Асдис Ран. Говорихме с Дънкин Артър, който работи за нея в Лондон, както и с Франк Шнайдер, бивш ръководител на тайните служби на Люксембург, който я е снабдявал с информация.“

Заедно с Йохан фон Мирбах и българския разследващ журналист Атанас Чобанов търсим отговор на въпроса: Къде е Ружа Игнатова и кой ѝ е помогнал да избяга?
„Винаги е искала да бъде различна“

„И аз идвам от Шварцвалд. Израснал съм на 10 километра от нея“, отговаря Мирбах на въпроса какво е привлякло вниманието му към Игнатова. В началото на 1990-те нейното семейство се премества от България в германския град Шрамберг. „През 1990-те беше времето на грънджа“, казва Мирбах. Но Ружа не обича скъсаните дънки и рошавите коси. Вместо това ходи на училище с рокли и с червило.

„Винаги се е държала различно и е искала да бъде различна. Тя е много интелигентна. Пристигнала е в Германия на 10-годишна възраст, научила е езика, издържала е матурата с отлични оценки и е продължила успешно образованието си“, разказва журналистът.

Игнатова следва в Германия и Великобритания, завършва право, а впоследствие работи и в консултантската фирма McKinsey & Company. Нейната личност и биографията ѝ са една от причините за бързия успех на OneCoin, смята Мирбах.
Връзките на Игнатова в България

Ружа Игнатова поддържа добри контакти и в България, където е централата на OneCoin. „Те имат офис в София. Но не рекламират OneCoin в България. Българите, които са жертви, са много малко – основно хора, които са инвестирали в чужбина. Никой не се е оплакал, съответно не е предизвиквало и медиен интерес“, обяснява Мирбах.

Но връзките на Игнатова в България датират от по-рано. „Тя е работила с Цветелина Бориславова“, припомня Йохан фон Мирбах. За отношенията между Бориславова и Игнатова свидетелстват и т.нар. файлове FinCen, публикувани през 2020 година. Тогава в своя статия германският „Зюддойче Цайтунг“ припомня за контактите между двете и определя банкерката като „една от най-богатите жени в страната и бивша любовница на премиера Бойко Борисов“, която според информация на ЦРУ „е изпирала парите от престъпния бизнес чрез Българска американска кредитна банка“.

По темата работи и Атанас Чобанов, главен редактор на BIRD.bg. „Тази връзка стана ясна по-рано от разследване на колегите от „Капитал““, казва той пред ДВ. „FinCen Files допълниха картината с неизвестни данни за офшорни фирми на Игнатова.“

„Зюддойче Цайтунг“ посочва и името на Христофорос Аманатидис. Германското издание цитира „Капитал“, който пише, че парите на OneСoin „текат през сметките на приятелката“ на Христофорос Аманатидис, по-известен като Таки и смятан за „лидер на бруталната „Банда на чуковете“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шефът на НОИ Ивайло Иванов: Пенсиите ще бъдат увеличени с
Next: Съобщиха го. Идва зима! Ето кога ще падне първият сняг

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.