Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Двегодишната Лори почина оставена да умре от глад и покрита с въшки
  • Новини

Двегодишната Лори почина оставена да умре от глад и покрита с въшки

Иван Димитров Пешев април 9, 2022
lroernenrennen.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Предстои разследване на трагичната смърт на малко дете, което беше открито кожа и кости, покрито с въшки в мръсен апартамент през 2015 г.

Двегодишната Лорън Уейд беше толкова слаба, че раменете и гръбнакът й се виждаха през кожата, дланите на ръцете и стъпалата й бяха черни, а млечните й зъби се разпадаха.

Седем години след смъртта й, разследване на фаталния инцидент ще разкрие ужасяващите подробности, довели до това тя да бъде намерена в имот в Глазгоу. Детето умира малко след това, съобщава Glasgow Live.

Нейната биологична майка Маргарет Уейд и партньорката й от 14 години Мари Суини в крайна сметка бяха осъдени за умишлено малтретиране и пренебрегване на дъщеря им и всяка от тях беше вкарана в затвора за шест години през 2019 г, пише „Мирър“.

 

Токсикологичен доклад след смъртта откри диазепам и алкохол в мъничкото тяло на детето.

Изслушването е планирано да се проведе това лято и се очаква да бъдат извикани много свидетели, замесени в случая, който шокира града.

Уейд и Суини са категоризирани като уникално жестоки и „подли“ и избягвали намесата на здравните посетители и социалните работници.
В съда се подчерта липсата на „професионално любопитство“ от лицата, натоварени със защитата на детето. Разследването също така установи, че голям брой професионалисти, занимаващи се със семейството, не са положили достатъчно усилия, за да видят доказателства за подобрение на обстоятелствата в семейството след изразени опасения.
Полицай, който присъства на местопроизшествието в деня на смъртта на Лорън, описва къщата като „необитаема“ с боклуци, натрупани толкова много, че не може да влезе.

Очаква се разследването на фаталния инцидент да започне в шерифския съд на Глазгоу в понеделник, 11 юли, като предварителното изслушване е насрочено за петък, 6 май.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Селин Дион вече не прилича на себе си – втрещи всички, когато ребрата ѝ се подадоха от роклята
Next: Страшен скандал с министъра на културата

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.