Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Две български банки взеха извънредно решение за парите
  • Новини

Две български банки взеха извънредно решение за парите

Иван Димитров Пешев март 15, 2024
sdfbvfdbfnghdnghnhj.png

След рекордните резултати през 2023 г. предстоят и рекордни дивиденти. Това кратко обобщение може да се изведе от плановете за разпределяне на печалбата на част от най-големите банки в България на предстоящите им редовни годишни общи събрания на акционерите.

Досега такива са свикани едва от няколко институции, но дори да се съберат само предложенията на ДСК и Уникредит Булбанк, сумата достига 1.082 млрд. лв. А с това вече се подобрява досегашният рекорд от разпределянето на печалбата за 2021 г., когато общата сума за системата отново надхвърли милиардната граница, но само с 11 млн. лв. Сумите са и най-високи въобще за частния сектор в България, като отстъпват само на разпределянето на извънредната печалба на „АЕЦ Козлодуй“ през 2022 г.
Реклама

Трябва да се има предвид обаче, че през 2022 г. това се случи след двегодишна забрана от БНБ за разпределяне на дивиденти покрай ковид и банките бяха натрупали внушителен капиталов излишък, така че често разпределяха по 100% от печалбите си, а някои и резултати от предходни години. През 2023 г. гласуваните дивиденти в сектора паднаха до 755 млн. лв. Докато сега рекордните 3.4 млрд. лв. печалба за 2023 г. в сектора се съпътстват и от бурен ръст в кредитирането, за което е нужен допълнителен капитал, така че немалка част от внушителния резултат ще остане в българските банки. А другата уговорка е, че на етапа говорим за предложения на мениджмънта, които освен от собствениците трябва да получат одобрение и от регулатора.
Два пъти по над половин милиард

Банка ДСК планира да раздаде най-големия дивидент не само в собствената си история, но и в тази на българския финансов сектор. В поканата за общото събрание на 29 март сумата не е посочена, но главният изпълнителен директор на институцията Тамаш Хак-Ковач каза пред „Капитал“, че предложението ще бъде към акционерите да се изплатят 558 млн. лв., или 50% от финансовия резултат за 2023 г. Той още не е получил одиторска заверка, но не се очаква сумата да се промени.

„Ще използваме възможността, която ни дава рекордната печалба, допълнително да подсилим капиталовата си база с цел едновременно да подкрепим кредитния растеж и особено прехода на страната и клиентите ни към декарбонизация и да създадем буфери за нови рискове и бъдещи шокове. Също така ще можем да ускорим инвестициите си в проекта ни за IT модернизация, който ще доведе до подмяна на всички съществени системи до 2028 г.“, обясни Хак-Ковач.

При Уникредит Булбанк в поканата за общото събрание на 11 април е записана точната предложена за разпределяне сума от управителния съвет – 524.35 млн. лв. Тя също е рекордна за самата банка и отстъпва само на планираната от ДСК сума. Тази стойност съответства на точно 65% от печалбата за 2023 г., коато останалите 282.3 млн. лв. се планира да останат неразпределени.

И двете банки имат и множество малки акционери, които могат да получат своя пропорционален дял от дивидента. При ДСК той е около 4.20 лв. на акция, а при Уникредит Булбанк – 1.83 лв. на акция. И в двата случая обаче делът им е под 1%, като огромната част от сумата ще се насочи към банките майки – съответно унгарската OTP и италианската Unicredit.

ДСК и „Уникредит“ заемат второ и трето място по активи към края на 2023 г., но в челната тройка дистанциите са доста свити. За миналата година двете отчетоха най-големи печалби, които сумарно са над половината от тези в целия банков сектор. Те са и двете банки с най-устойчива дивидентна политика, като за последните десет години са изплатили общо над 3.8 млрд. лв., а с предстоящите решения сумата би набъбнала до над 4.9 млрд. лв.
На обратния полюс
Лидерът по активи – Обединена българска банка, по всичко личи се движи в противоположна посока. В началото на 2023 г. на извънредно събрание акционерите одобряват предложение за увеличение на капитала с малко над 309 млн. лв., съответстващи на 158 млн. евро. Обосновката за него е, че „с планирането на дейността на ОББ през периода 2024-2026 е идентифицирана нужда от увеличение на капитала с цел постигане на съответствие с всички регулаторни изисквания при очаквания ръст на кредитиране и очакваните промени в регулаторната рамка“. На миноритарните акционери е даден един месец срок да се включат, като внесат сума, съответстваща на дела им, като в противен случай след това ще бъдат автоматично записани от мажоритарния собственик – белгийската KBC.

ОББ още няма свикано общо събрание за разпределяне на печалбата, която по данни от надзорната статистика на БНБ е 471.8 млн. лв. По неофициална информация от източник на „Капитал“ обаче планът е тя също да се капитализира изцяло, за да се подсигури растежът на бизнеса. Това може да се тълкува и като знак за амбиции за по-агресивна експанзия. Същевременно и при банките, разпределящи дивидент към централите, не е особен проблем при нужда впоследствие сумите да се върнат под формата на подчинен дълг или други хибридни инструменти. При големите групи подобни операции по алокиране на капитала, където е необходим, са обичайна практика.

От по-малките банки с традиции в раздаването на дивиденти само Алианц банк има свикано общо събрание, но там предложението е цялата печалба да се капитализира. През миналата година други банки, разпределили дивиденти, бяха Прокредит банк, Търговска банка Д и БАКБ.
При затягащи се условия
За всяка банка нуждите от капитал (и съответно от задържане на печалбата) зависят от множество фактори. От една страна, това са регулаторните изисквания – голямата част от тях са унифицирани, но част са и персонално калибрирани за отделни банки спрямо бизнес модела и риск мениджмънта им. Като цяло тенденцията към тяхното затягане и покачване в последните години продължава и от банките се изискват все по-високи нива на показателите за капиталова адекватност.

Втори важен компонент е качеството на активите и наследените проблеми. Банките, които имат да провизират и почистват балансите си, по-трудно могат да си позволят да разпределят дивидент и обикновено, дори да искат, БНБ им налага ограничения. Това заедно с липсата на възможност за подкрепа от централата при нужда е и причината от световната криза насам банките с местна собственост като правило да не разпределят печалбата си с малки изключения от последните две години.

В допълнение, състоянието на икономиката и очакванията за развитието й също оказват влияние. Логиката е, че евентуално забавяне или рецесия носи рискове от просрочия и ръст на необслужваните заеми, което може да произведе бъдещи загуби. Така че от банките се очаква да заделят провизии и за подобни хипотетични сценарии дори и по обслужваните си заеми.

И накрая ключово е и доколко плановете за кредитиране в следващите години са агресивни, тъй като повечето рискови експозиции в бъдеще водят и до нужда от повече капитал. При все още ниските лихви и бумтящото кредитиране, особено при жилищните заеми, в сектора явно не споделят очакванията за охлаждане. А при продължаващата изострена конкуренция който желае да остане в надпреварата, трябва да си подсигури и капитал.

При тази комбинация от фактори вероятно далеч над половината от миналогодишната печалба на сектора ще бъде реинвестирана.

Същевременно има и един фактор, който би могъл съществено да облекчи капиталовите нужди на сектора. В момента банките заделят капитал за инвестициите си в ДЦК, деноминирани в евро, тъй като те се водят в чужда валута. При влизането в еврозоната същите инструменти вече ще се водят в национална валута и ще имат нулево рисково тегло, което би трябвало да доведе до освобождаване на стотици милиони блокиран капитал в банковата система.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев обяви остава ли финансов министър и ще вдига ли данъците
Next: Удря ни магнитна буря до часове: Не се учудвайте, ако имате главоболие

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.