Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дебора излезе и вдигна България с тези нейни думи: Това съм аз
  • Новини

Дебора излезе и вдигна България с тези нейни думи: Това съм аз

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
dewbewbisdhksdh.png

Тя за първи път стана от пепелта и вдигна България.

Дебора говори пред Станислав Цанов.

„Народът стана. За един ден тази страна беше едно цяло“, обяви Цанов.

Цанов е отишъл до Стара Загора и е говорил с цялото семейство.

„За първи път тя говори без грим и без да крие белезите“, посочи Цанов.

Репортерът посочи колко нелепи коментари има от хора, които пишат неща от типа:

„Къде бяха баща ти и майка ти“

„Аз пък го защитавам“.

Тя прие Цанов в детската си стая.

Посочи, че не е избрала Нова тв и БТВ, защото така го чувства.

Няма 18. Запознах се с него в дискотека.

Познати са ги запознали.

„Разбрах от медиите, че нямал договор. На мен не ми е искал пари, за да влизам“, разказа тя.

Това беше първи сигнал, че има интерес към мен.

Пускал е цялата група от класа. Искал е по 20 лева на човек.

Дебора посочи, че пие само вода.

Майка й също участва в клипа и заяви, че е сигурна в детето си.

През септември минала година започнал да проявява интерес към нея.

Мислех, че е на 22 години. После видях, че е по-голям. Не знаех, че е женен. Мислех, че е разведен. Той дори каза, че ще ми покаже документи и аз си помислих, че преигравам.

Ако сега го видя бих му се усмихнала ехидно като него и бих го подминала, каза Дебора.

 

Бях влюбена.

Никога не излизахме заедно пред обществото. Никога.

Това също е червена лампичка, заяви Цанов.

Първият път на грубост бе без никакъв повод два месеца след началото, разказа тя.

Това с макетния нож е било черешката.

Тя не е споделеля. Прикривала се с фон дьо тен.

Георги Георгиев често я обиждал, забранявал да си пише с приятели. Посочвал й как да се облича.

 

Забранил й да носи грим.

Имаше нещо ехидно в него.

Георги се е свързал и с майка й. Писал й съобщение да не купува определени дрехи от мола.

„Повече не купувайте такива дрехи. Тя повече няма да носи такива дрехи“, пишеше там и се изненадах.

Писах му „Кой сте вие, че ще ми казвате какво да купувам на детето си“.

Дебора разказа, че чете и неверните неща за себе си.

Тя опроверга всички нелепици.

Дебора разказа и за деня, в който се е случило всичко.

Звъннал на домофона и казал, че е той.

Бил е с маска. Тя е сигурна, че на 1100 % е той.

Мислех, че се бъзика.

След това започнало всичко.

След това губи съзнание.

Помни чак идването на съседката.

Всичко ми е като сън, искам някой да ми каже, че е сън, казва Дебора.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лечителят Иван Гарабитов: Ако спазвате тези 5 простички правила и болестите ще бягат от вас
Next: Филип Киркоров продава имотите си в Равда

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.