Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дебора излезе и вдигна България с тези нейни думи: Това съм аз
  • Новини

Дебора излезе и вдигна България с тези нейни думи: Това съм аз

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
dewbewbisdhksdh.png

Тя за първи път стана от пепелта и вдигна България.

Дебора говори пред Станислав Цанов.

„Народът стана. За един ден тази страна беше едно цяло“, обяви Цанов.

Цанов е отишъл до Стара Загора и е говорил с цялото семейство.

„За първи път тя говори без грим и без да крие белезите“, посочи Цанов.

Репортерът посочи колко нелепи коментари има от хора, които пишат неща от типа:

„Къде бяха баща ти и майка ти“

„Аз пък го защитавам“.

Тя прие Цанов в детската си стая.

Посочи, че не е избрала Нова тв и БТВ, защото така го чувства.

Няма 18. Запознах се с него в дискотека.

Познати са ги запознали.

„Разбрах от медиите, че нямал договор. На мен не ми е искал пари, за да влизам“, разказа тя.

Това беше първи сигнал, че има интерес към мен.

Пускал е цялата група от класа. Искал е по 20 лева на човек.

Дебора посочи, че пие само вода.

Майка й също участва в клипа и заяви, че е сигурна в детето си.

През септември минала година започнал да проявява интерес към нея.

Мислех, че е на 22 години. После видях, че е по-голям. Не знаех, че е женен. Мислех, че е разведен. Той дори каза, че ще ми покаже документи и аз си помислих, че преигравам.

Ако сега го видя бих му се усмихнала ехидно като него и бих го подминала, каза Дебора.

 

Бях влюбена.

Никога не излизахме заедно пред обществото. Никога.

Това също е червена лампичка, заяви Цанов.

Първият път на грубост бе без никакъв повод два месеца след началото, разказа тя.

Това с макетния нож е било черешката.

Тя не е споделеля. Прикривала се с фон дьо тен.

Георги Георгиев често я обиждал, забранявал да си пише с приятели. Посочвал й как да се облича.

 

Забранил й да носи грим.

Имаше нещо ехидно в него.

Георги се е свързал и с майка й. Писал й съобщение да не купува определени дрехи от мола.

„Повече не купувайте такива дрехи. Тя повече няма да носи такива дрехи“, пишеше там и се изненадах.

Писах му „Кой сте вие, че ще ми казвате какво да купувам на детето си“.

Дебора разказа, че чете и неверните неща за себе си.

Тя опроверга всички нелепици.

Дебора разказа и за деня, в който се е случило всичко.

Звъннал на домофона и казал, че е той.

Бил е с маска. Тя е сигурна, че на 1100 % е той.

Мислех, че се бъзика.

След това започнало всичко.

След това губи съзнание.

Помни чак идването на съседката.

Всичко ми е като сън, искам някой да ми каже, че е сън, казва Дебора.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лечителят Иван Гарабитов: Ако спазвате тези 5 простички правила и болестите ще бягат от вас
Next: Филип Киркоров продава имотите си в Равда

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.