Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Денков отговори на Борисов – ще хвърчат ли оставки?
  • Новини

Денков отговори на Борисов – ще хвърчат ли оставки?

Иван Димитров Пешев септември 16, 2023
dshdfhfhrthtrh.png

Земеделският сектор получава изключително сериозни субсидии и помощи.

Те бяха увеличени миналата и тази година с 426 млн. лв. допълнително във връзка с войната в Украйна, така че не можем да говорим, че няма подкрепа от страна на държавата.

Това заяви премиерът акад. Николай Денков в отговор на въпрос как ще коментира думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че земеделският министър е слаб.

“Важно е да видим как да се използват най-ефективно средствата и къде има специфични проблеми, защото секторът не е проблемен, това е един от най-успешните в България”, каза още Денков пред журналисти.

Той поясни, че има специфични проблеми, които трябва да се обсъждат с числа. “През цялото време призовавам да седнем на една маса със зърнопроизводителите и да кажат какво искат, а не да протестират”, подчерта премиерът.

Денков посочи, че не е запознат с казаното от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който днес заяви, че „премиерът и зърнопроизводителите трябва да спрат с тежките квалификации и закани“.

„Няма какво да го коментирам. Това, което отново ще повторя, е, че земеделският сектор получава изключително сериозни субсидии и помощи. Те бяха увеличени миналата година и тази година с 426 млн. лв. допълнително във връзка с войната в Украйна.

Тук изобщо не можем да говорим за това, че няма подкрепа за сектора от страна на държавата.

Важно е да видим средствата, които са налични, как да се използват най-ефективно и къде има специфични проблеми. Като цяло секторът не е проблемен, това е един от най-успешните сектори в България“, каза министър председателят.

Денков коментира, че отново ще покани на среща зърнопроизводителите, за да се чуят техните искания.

“Не виждам основание за отказ, проблемите не се решават със стачки, а със сядане на масата и конкретизиране кой колко е загубил, кой колко очаква като резултати. Тогава има основа за разговори и решения”, поясни акад. Николай Денков.

„За момента не виждам причина да виждам оставка на министъра на земеделието, той е под изключително сериозен натиск от всички страни. Когато влезем в дискусия, той е изключителен експерт, човек от практиката.

Разговорите са много полезни. Това, което виждам, е натрупан набор от изключителни проблеми, които той трябва да решава в кратки срокове. Това, което спомена той, е, че често не получава необходимото съдействие от администрацията, но това вече е негов проблем“, допълни още Денков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма новина: Радев и Орбан се разбраха за
Next: Голяма изненада в ефира на bTV, култово предаване се сдоби с нови водещи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.