Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Денков отговори на Борисов – ще хвърчат ли оставки?
  • Новини

Денков отговори на Борисов – ще хвърчат ли оставки?

Иван Димитров Пешев септември 16, 2023
dshdfhfhrthtrh.png

Земеделският сектор получава изключително сериозни субсидии и помощи.

Те бяха увеличени миналата и тази година с 426 млн. лв. допълнително във връзка с войната в Украйна, така че не можем да говорим, че няма подкрепа от страна на държавата.

Това заяви премиерът акад. Николай Денков в отговор на въпрос как ще коментира думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че земеделският министър е слаб.

“Важно е да видим как да се използват най-ефективно средствата и къде има специфични проблеми, защото секторът не е проблемен, това е един от най-успешните в България”, каза още Денков пред журналисти.

Той поясни, че има специфични проблеми, които трябва да се обсъждат с числа. “През цялото време призовавам да седнем на една маса със зърнопроизводителите и да кажат какво искат, а не да протестират”, подчерта премиерът.

Денков посочи, че не е запознат с казаното от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който днес заяви, че „премиерът и зърнопроизводителите трябва да спрат с тежките квалификации и закани“.

„Няма какво да го коментирам. Това, което отново ще повторя, е, че земеделският сектор получава изключително сериозни субсидии и помощи. Те бяха увеличени миналата година и тази година с 426 млн. лв. допълнително във връзка с войната в Украйна.

Тук изобщо не можем да говорим за това, че няма подкрепа за сектора от страна на държавата.

Важно е да видим средствата, които са налични, как да се използват най-ефективно и къде има специфични проблеми. Като цяло секторът не е проблемен, това е един от най-успешните сектори в България“, каза министър председателят.

Денков коментира, че отново ще покани на среща зърнопроизводителите, за да се чуят техните искания.

“Не виждам основание за отказ, проблемите не се решават със стачки, а със сядане на масата и конкретизиране кой колко е загубил, кой колко очаква като резултати. Тогава има основа за разговори и решения”, поясни акад. Николай Денков.

„За момента не виждам причина да виждам оставка на министъра на земеделието, той е под изключително сериозен натиск от всички страни. Когато влезем в дискусия, той е изключителен експерт, човек от практиката.

Разговорите са много полезни. Това, което виждам, е натрупан набор от изключителни проблеми, които той трябва да решава в кратки срокове. Това, което спомена той, е, че често не получава необходимото съдействие от администрацията, но това вече е негов проблем“, допълни още Денков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма новина: Радев и Орбан се разбраха за
Next: Голяма изненада в ефира на bTV, култово предаване се сдоби с нови водещи

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.