Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Денков хвърли бомба, която може кардинално да промени политиката в България
  • Новини

Денков хвърли бомба, която може кардинално да промени политиката в България

Иван Димитров Пешев септември 26, 2023
denadfhfdhfdh.png

„Това, което е спешно е да бъде отворена църквата, за да могат миряните да влязат вътре.

Знаете, че изцяло в рамките на Българската православна църква е да организира процеса.

Вчера имах среща с представители на Светия синод, казах, че всичко, което е необходимо от държавата, ние ще го осигурим. Но не можем да се месим пряко в процеса. Те първа предстои да се анализира нотариалния акт и собствеността”, коментира премиерът Николай Денков.

Църквата трябва да стои отворена. Именно затова и Патриарха създаде необходимата организация. Не са изгонени руски свещеници, изгонени са хора, които са работили срещу националните интереси на България.

Прочетох доклада на ДАНС, достатъчно ясен е и основателен следващите 5 години да не бъдат допускани тези хора в страната, каза още Денков.

Относно коментарите за евентуално забавяне на действията на агенцията с изгонването на руските граждани Денков съобщи, че предстои разговор с председателя на ДАНС.

„На 4 октомври е срещата с канцлера на Австрия, основната тема е Шенген. Разговорът ще бъде колко губи Австрия, че България и Румъния не са в Шенген и колко би спечелила, ако сме вътре. Ако Австрия иска да бъдат защитени външните граници на ЕС, няма никаква причина да настоява нашите патрули да стоят на границата с Гърция”, добави премиерът.

„Ако ние защитаваме по-добре външните граници, то няма какво да минава през вътрешните.

Целият фокус и на ЕС трябва да бъде върху защита на външните граници. Австрия няколкократко е твърдяла същото. Смятам, че имаме силни аргументи, за да покажем на всеки, че България и Румъния трябва да бъдат в Шенген и това е от ползва за всички”, посочи Николай Денков.

По темата за влизането в еврозоната Денков заяви, че решението ще бъде взето в средата на следващата година.

„Цялата дискусия за служебните кабинети не е самоцелна, а резултат, че видяхме при продължителен период от служебни кабинети как президентът еднолично може да завземе една огромна власт, която не му се полага по Конституция. Като следва принципа на разделение на властите.

Начина как да се избегне тази концентрация на власт е въпрос на дискусия“, каза още той.

Денков обясни, че вариантът служебния кабинет да отпадне е бил препоръчан от Венецианската комисия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки с поща в abv, трябва да прочете това, иначе ще може да си изпати
Next: Адски взрив на бензиностанция. Десетки убити и стотици ранени

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.