Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Денков хвърли бомба, която може кардинално да промени политиката в България
  • Новини

Денков хвърли бомба, която може кардинално да промени политиката в България

Иван Димитров Пешев септември 26, 2023
denadfhfdhfdh.png

„Това, което е спешно е да бъде отворена църквата, за да могат миряните да влязат вътре.

Знаете, че изцяло в рамките на Българската православна църква е да организира процеса.

Вчера имах среща с представители на Светия синод, казах, че всичко, което е необходимо от държавата, ние ще го осигурим. Но не можем да се месим пряко в процеса. Те първа предстои да се анализира нотариалния акт и собствеността”, коментира премиерът Николай Денков.

Църквата трябва да стои отворена. Именно затова и Патриарха създаде необходимата организация. Не са изгонени руски свещеници, изгонени са хора, които са работили срещу националните интереси на България.

Прочетох доклада на ДАНС, достатъчно ясен е и основателен следващите 5 години да не бъдат допускани тези хора в страната, каза още Денков.

Относно коментарите за евентуално забавяне на действията на агенцията с изгонването на руските граждани Денков съобщи, че предстои разговор с председателя на ДАНС.

„На 4 октомври е срещата с канцлера на Австрия, основната тема е Шенген. Разговорът ще бъде колко губи Австрия, че България и Румъния не са в Шенген и колко би спечелила, ако сме вътре. Ако Австрия иска да бъдат защитени външните граници на ЕС, няма никаква причина да настоява нашите патрули да стоят на границата с Гърция”, добави премиерът.

„Ако ние защитаваме по-добре външните граници, то няма какво да минава през вътрешните.

Целият фокус и на ЕС трябва да бъде върху защита на външните граници. Австрия няколкократко е твърдяла същото. Смятам, че имаме силни аргументи, за да покажем на всеки, че България и Румъния трябва да бъдат в Шенген и това е от ползва за всички”, посочи Николай Денков.

По темата за влизането в еврозоната Денков заяви, че решението ще бъде взето в средата на следващата година.

„Цялата дискусия за служебните кабинети не е самоцелна, а резултат, че видяхме при продължителен период от служебни кабинети как президентът еднолично може да завземе една огромна власт, която не му се полага по Конституция. Като следва принципа на разделение на властите.

Начина как да се избегне тази концентрация на власт е въпрос на дискусия“, каза още той.

Денков обясни, че вариантът служебния кабинет да отпадне е бил препоръчан от Венецианската комисия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки с поща в abv, трябва да прочете това, иначе ще може да си изпати
Next: Адски взрив на бензиностанция. Десетки убити и стотици ранени

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.