Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ден преди най-важният момент в живота им, те видяха тази снимка: Съдбата си знае работата
  • Новини

Ден преди най-важният момент в живота им, те видяха тази снимка: Съдбата си знае работата

Иван Димитров Пешев юли 6, 2023
sdqdquwurquwrkskrsr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

ик и Ейми са млада влюбена двойка от Великобритания. Само ден преди сватбата йм, те отиват на гости у бабата на Ник, която нямала възможност да присъства на събитието.

Очаквано, възрастната жена вади кутийка със спомени от детството на бъдещият младоженец.

Вътре имало много снимки и други вещи, за които той дори не се сещал. Докато тримата разглеждат снимките, изведнъж една от тях грабна вниманието им.

Тази по-специална снимка е направена на плажа, докато ник си играе, а няколко метра от него какво се вижда, познай!

Да, само на няколко метра от малкия Ник се вижда не кой да е, а Ейми, която само след по малко от 24 часа ще му стане съпруга!

Те са седели на метри един от друг, без да подозират, че пътищата им ще се пресекат и ще извървят път до олтара да си кажат „Да“.

Уникалната снима е направена през 1994 година във Великобритания, в малко градче, където Ейми е израснала. Ник е живеел на 500 км. от нея.

Ако тогава е имало някой, който да предрече, че тези две деца, някога ще се срещнат и ще се оженят, всички са щели да го сметнат за луд!

Но ето резултата две десетилетия по-късно… Една история като от приказките.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мислите, че това е просто дупка в земята: Пригответе се да бъдете тотално изумени
Next: Ето как да си направим сами чуден басейн в двора: Супер евтино и с размер по ваше желание

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.