Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Депутатите бесни! Намаляват им заплатите
  • Новини

Депутатите бесни! Намаляват им заплатите

Иван Димитров Пешев май 18, 2022
pardpupeptaita.jpg

Само 5 месеца след като станаха народни избраници, депутатите ще трябва да преглътнат първото си намаление на заплатите, и то в разгара на висока инфлация. От 1 юни народните представители ще получават намалена с 13,5% заплата, пише 24часа.

До момента средното възнаграждение на един народен представител беше 5616 лв. без никакви добавки за участие в комисии, представителни пари и т.н. От 1 юни ще намалее със 758 лв.,

т.е. с повече от една минимална работна заплата. От април тя е 710 лв.

Според данните на НСИ, публикувани в петък, средната заплата в обществения сектор за март е 1618 лв., докато през декември е била 1872 лв. За да се сметнат парите на депутатите, се сравняват заплатите в обществения сектор за последния месец от предишното тримесечие, а в случая разликата е 13,5%.

Причината за намалението е, че в обществения сектор през декември заплатите обикновено са много високи, тъй като тогава се плащат всички бонуси, допълнително материално стимулиране и още ред извънредни пари, които раздуват средната. По тази причина през предишното тримесечие възнагражденията им бяха увеличени с 13,7% и на практика сега се връщат на предишното си равнище

Със същия процент намаляват заплатите и на президента, председателя на Народното събрание, премиера, министрите и всички възнаграждения, които са обвързани с депутаската заплата. Естествено, при тях сумата, с която се разделят, е по-голяма.

Румен Радев например в момента се разписва срещу 11 232 лв. брутна заплата, без да се смятат добавките за стаж,

а Никола Минчев – срещу 8704 лв. също без добавките. От 1 юни заплатата на президента, който е роден през същия месец на годината, ще получава вече с 1516 лв. по-малко, а председателят на парламента – с 1175 лв. по-малко.

Средната работна заплата в България през март е достигнала 1668 лв., но ако се вземе средната за цялото тримесечие – 1593 лв., тя също намалява в сравнение с последното тримесечие на м.г. с 1,2%. Спрямо година по-рано има увеличение с 9%, т.е. не може да компенсира инфлацията, която от март 20021-а до март 2022-а е 12,4%.

В структурата на средната заплата по браншове няма кой знае какви изменения през първото тримесечие на 2022 г.

За първи път средното възнаграждение в IT бранша минава границата от 4 хил. лв. месечно и става 4060 лв. Това е браншът с най-високи заплати, следван традиционно от финансите и застрахователната дейност, където обаче средната заплата през март е достигнала 2540 лв.

Също традиционно в хотелиерството и ресторантьорството заплатите са най-ниски и нямат дори хиляда лева месечно – през март е 964 лв.

Затова пък от март тази година в България вече няма област, в която средната заплата да е под хиляда лева

В последните две такива области – Видин и Благоевград, средното заплащане през март е станало съответно 1099 и 1078 лв.

В столицата средната заплата е 2340 лв. месечно, следвана от Стара Загора с 1473 лв., Варна с 1470 лв., Враца с 1468 лв. Габрово с 1448 лв. и Пловдив с 1419 лв.

Враца няма много високи икономически показатели и фактът, че средното възнаграждение изпреварва Пловдив, се дължи само на факта, че там се намира АЕЦ “Козлодуй”, където заплатите са доста по-високи от средните в страната.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пряко от бул. Цар Симеон Велики в Стара Загора, лежи мъртво дете. Автобусът го е помлял
Next: НА ЖИВО: Тотална паника в Истанбул, всичко полита във въздуха, невиждано бедствие

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.