Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Депутат на БСП скочи на Радев публично: Поканихте наши хора в своя кабинет без да ни питате
  • Новини

Депутат на БСП скочи на Радев публично: Поканихте наши хора в своя кабинет без да ни питате

Иван Димитров Пешев август 2, 2022
bsbsaprpadev.png

„Ако е решил да покани хора от БСП в своя служебен кабинет, той би трябвало да попита, както е политически коректно, БСП”. Това каза в предаването „Твоят ден“ на NOVA NEWS Иван Ченчев от БСП. Според него с действията си президентът е показал, че не е надпартиен и обединител.

„Те са ярки членове на нашия НС”, добави той за Крум Зарков, Явор Гечев и Весела Лечева. „И те не попитаха.Това нещо, което се създава в момента като служебен кабинет, има за задача да преведе държавата по най-безболезнения начин. Политиките трябва да бъдат оставени на НС, защото ние сме парламентарна република”, подчерта Ченчев.

Той призна, че БСП са имали проблем с комуникацията вътре в управленската коалиция до момента. По думите му той е довел до това, че за някои от проблемите са научили от медиите, но припомни, че винаги открито са заявявали своята позиция.

„Основните уроци са, че дълбоката държава попречи с неистови усилия да се случи това, което беше планирано до края на тази година, защото има много работи за вършене”, каза още Ченчев.

Той изрази съмнение, че в бъдеща управленска коалиция БСП може да бъде заменена с ГЕРБ.

Още политически новини:

Новото преизчисление на пенсиите от 1 октомври ще доведе до увеличение със средно 136 лв. на парите на 717 700 души, или 35% от всички пенсионери. Приблизително 89,3% от тях ще бъдат пенсии за стаж и възраст, пише economynews.bg.

Според новата формула средномесечният осигурителен доход за страната при отпускането на пенсията се умножава по индивидуалния коефициент на човека.

За пенсиите, отпуснати до 31 декември 2007 г., се взема предвид средномесечният осигурителен доход за 2007 г. – 398,17 лв. Причината е, че през 2007-а пенсиите бяха преизчислени за последно с осигурителния доход
Сега се вземат предвид продължителността на осигурителния стаж към 30 септември 2022 г., както и тежестта на една година стаж. Така определеният размер се увеличава с процент за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията. Той ще е равен или на средния осигурителен доход за страната, или инфлацията – според това кой процент е по-висок.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва с душата на 3-ти, 9-ти и 40-ия ден след смъртта
Next: Извънредни новини за пенсиите, ключова промяна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.