Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Десислава Иванчева излиза от затвора, ето кога
  • Новини

Десислава Иванчева излиза от затвора, ето кога

Иван Димитров Пешев април 29, 2024
casdvdsfvsfdbdgfbgdhnhg.png

Пускат Десислава Иванчева от затвора за Великден. Това съобщава в. „Уикенд“, позовавайки се на информация от свой източник от Министерството на правосъдието.

Бившата кметица на столичния район „Младост“ изтърпява 6-годишна присъда в Сливенския женски затвор за взет подкуп от строителния предприемач Александър Ваклин.

Администрацията на затвора в Сливен е одобрила молбата на Иванчева да бъде пусната в тридневен отпуск, за да прекара великденските празници със сина си Валентин – Александър и с 81-годишната си майка Любка, която сама отглежда 3-годишното дете.

Дните, в които Иванчева ще бъде на свобода, няма да бъдат приспаднати от присъдата ѝ, а бившата кметица ще си ги излежи чрез удължаване на престоя ѝ зад решетките.

Според близки до Десислава Иванчева, предстоящото ѝ пускане от Сливенския затвор се дължи предимно на трайно влошеното ѝ здраве, а и заради намесата на омбудсмана Диана Ковачева, която следи изкъсо премеждията на бившата кметица на „Младост“ в Сливенския затвор.

Десислава Иванчева влезе в затвора на 10 ноември 2022 г., няколко дни след като тя, заместничката ѝ Биляна Петрова и бившия кмет на „Младост“ Петко Дюлгеров бяха окончателно осъдени съответно на 6, 5 и 4 години затвор от Върховния касационен съд за поискан и получен подкуп от бизнесмена Александър Ваклин, за да му бъде разрешено да строи жилищна кооперация в местността „Камбаните“.

Осъдителната присъда на Иванчева предизвика вълна от негодувание, тъй като тя сама се грижеше за едногодишното си бебе Валентин-Александър, което се роди на на 18 ноември 2021 г.

Последваха масови призиви Иванчева да бъде помилвана, но въпреки, че до президентската институция бяха изпратени над 5 000 молби за помилването на осъдената за подкуп бивша кметица, Румен Радев и вицето му Илияна Йотова отказаха да я амнистират.

Озовала се зад решетките в Сливен, Десислава Иванчева заведе дело срещу затвора за влошеното си здравословно състояние и неглижирането от страна на служители на пандиза на здравословните ѝ проблеми и липсата на лечение.

Адвокатите на бившата кметица на „Младост“ твърдяха, че Иванчева месеци наред не е получавала хормоналното си лечение, чрез което се контролира размерът на микроаденомът на хипофизата ѝ (туморно образувание) и поради липсата на лечение тумора е нараснал.

Едва след намесата на омбудсмана Диана Ковачева, затворничката получи нужното ѝ хормонално лечение. Иванчева се жалва и от лошите условия в затвора, заради влажността на килията, тя получила астма, а зъбите ѝ окапали.

Адвокатите на Иванчева твърдят, че тя умишлено била настанена в килия с жена, която изтърпявала присъда за убийство, а администрацията на затвора в Сливен полагала „специални“ усилия да вгорчи престоя ѝ зад решетките.

„Мафията в България иска да ме убие в затвора досущ както Путин уби Навални. Условията в Сливенския затвор са кошмарни и не зная колко дълго още ще издържа“, казала неотдавна в телефонен разговор с адвоката си Десислава Иванчева.

На нея ѝ остават да излежи още около 3 години затвор.

Тази есен Иванчева ще има право да кандидатства за работа зад или извън решетките, което да намали излежаването на присъдата ѝ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Арестуваха Жерар Депардийо
Next: Голяма изненада ни чака с личните карти, вече ще ги използваме и за…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.