Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деси Атанасова взриви ефира: Имам тревожни новини. Идвам от временната комисия
  • Новини

Деси Атанасова взриви ефира: Имам тревожни новини. Идвам от временната комисия

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2022
dedasisaiasntnast.jpg

Ние от ГЕРБ-СДС ще предложим състав на правителство в първия мандат.

Ще предложим контактни групи на колегите по различните секторни политики, защото ако не се състави правителство с първия мандат, след това ще е много трудно. Това заяви председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова в предаването „Лице в лице“ по БТВ.

„На България ѝ е нужно редовно правителство, трябва да се носи отговорност“, допълни тя.

Тя коментира и темата за коалиционно управление.

Не изпускай тези оферти:

„Аз мога да бъда определена за крило на Христо Иванов в ГЕРБ, защото лично аз съм го избирала в правителството. Ние сме партии от едно и също европейско политическо семейство.

Ние сме управлявали с Реформаторския блок и правителството се справяше добре в онзи момент. Програмите ни се припокриват в повече от 90% с малки изключения. С Демократична България ни свързват евроатлантически ценности. Ние бяхме заедно по решенията за оръжие за Украйна, за атомното гориво за Козлодуй и др. По много теми имаме сходство“, обясни Атанасова.

Във връзка със скандала с кодовете на машините за гласуване, Десислава Атанасова заяви: „Има технически спецификации. Аз бях много изненадана от дебата, при който между бивши партньори се чуха обвинения и неприлични обвинения. Сега трябва да се произнесат експертите. Вярвам, че истерията,която предизвика въпроса как българите да избират, е много съмнителна и смущаваща“.

„Най-сериозните грешки бяха, когато за първи път се въведе преференцията и комисиите допускаха грешки. Аз повече вярвам на документите. Най-добре е когато те са на хартия. Искам да вярвам на свободния избор на хората“, призна председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС в НС.

По думите ѝ има много теми за злоупотреби, които трябва да се коментират и даде пример: „Далаверите в газа, „Джемкорп“, решението на КС за парите, които се разходват от АПИ“.

„Понеже идвам от временната комисия за „Джемкорп“, има изключително тревожни новини. Оказва се, че на 23-ти март 2022 г. бе сключен меморандума, а един месец преди това вече тече кореспонденция за доставка на газ. „Джемкорп“ прави оферта на „Булгаргаз“. Това са официални документи, предоставени на комисията от министъра на енергетиката.

Това е преди започването на войната и поставяне на темата за спиране на газа по тръбопровода. Много е странно, че „Булгаргаз“ пише на „Джемкорп“ и иска от тях оферта.

Министърът на енергетиката се подписва без да е оторизиран за това. Имало е цял план за енергетиката на България, касаещ БЕХ и „Мини Марица-изток“ ЕАД. Говори се за ядрени реактори, за „Топлофикация-София“, без да имат право да го правят. Арбитражът важи още 2 години, т.е. и да се откажем подлежим на санкции“, разкри Атанасова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как да привлечете късмет, пари и любов с обикновена безопасна игла! Наистина действа
Next: Генерал Мутафчийски: Няма как да се наредя до тези хора, отвратен съм!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.