Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деси Плевнелиева разкри защо е в Хелс Китчън
  • Новини

Деси Плевнелиева разкри защо е в Хелс Китчън

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
ededaisdoaskdasodas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Влязох в предаването „Хел Китчън“ с единствената идея да популяризирам каузата на УНИЦЕФ като лице на Нова тв и като майка, тъй като винаги ми е била близка благотворителността.

 

Веднага се отзовах на поканата на продуцента Витомир Саръиванов, тъй като в благотворителния сезон на „Като две капки вода“ не пожелах да вляза, защото не мога да пея.“ Това каза пред вестника ни красивата жена до президента Росен Плевнелиев – Десислава Плевнелиева.

 

„Реших, че да се даде гласност за деца, на които искаме да помогнем, е много по-лесно в това предаване, отколкото когато говориш за проблемите сериозно. Излязох от зоната си на комфорт и не съжалявам, предизвикателство е да участваш в този сезон“, с усмивка сподели Деси.

След като взе интервю от представителката на УНИЦЕФ за България Кристина де Бройн, Плевнелиева решила да се включва във всички действия на УНИЦЕФ. „Събудих интереса на хората и се надявам да постигнем всички успех“, сподели красавицата.

 

Въпреки че е жена на президент, Деси обича да готви всеки ден за любимия си и семейството. „И двамата обожаваме гръцката кухня. Той обича много и тестените изделия – баници, палачинки. Когато мога, точа кори, но невинаги имам време. Все пак готвя за всички, като се съобразявам кой какво обича и какво не“, каза Деси.

 

Въпреки че вече е показала уменията си в два броя на „Черешката на тортата“, журналистката е научила много от шеф Виктор Ангелов. „Наистина е така. Самото шоу „Хел Китчън“ е голямо предизвикателство, с много неща се сблъсках за първи път и ми е много интересно“, похвали се още Деси.

 

Относно християнските пости, които текат в момента, Плевнелиева обясни, че няма достатъчно воля, но би искала да се пробва един ден и в това. „Постила съм по две седмици, но предвид забързаното ни ежедневие ми е трудно да продължа повече време“, казва бившата синоптичка номер 1 в Нова тв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Меглена от Бургас грабна сърцата на зрителите в Стани Богат
Next: Само глътка по два пъти в годината и артериите ви ще са идеално прочистени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.