Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деси Плевнелиева разкри защо е в Хелс Китчън
  • Новини

Деси Плевнелиева разкри защо е в Хелс Китчън

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
ededaisdoaskdasodas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Влязох в предаването „Хел Китчън“ с единствената идея да популяризирам каузата на УНИЦЕФ като лице на Нова тв и като майка, тъй като винаги ми е била близка благотворителността.

 

Веднага се отзовах на поканата на продуцента Витомир Саръиванов, тъй като в благотворителния сезон на „Като две капки вода“ не пожелах да вляза, защото не мога да пея.“ Това каза пред вестника ни красивата жена до президента Росен Плевнелиев – Десислава Плевнелиева.

 

„Реших, че да се даде гласност за деца, на които искаме да помогнем, е много по-лесно в това предаване, отколкото когато говориш за проблемите сериозно. Излязох от зоната си на комфорт и не съжалявам, предизвикателство е да участваш в този сезон“, с усмивка сподели Деси.

След като взе интервю от представителката на УНИЦЕФ за България Кристина де Бройн, Плевнелиева решила да се включва във всички действия на УНИЦЕФ. „Събудих интереса на хората и се надявам да постигнем всички успех“, сподели красавицата.

 

Въпреки че е жена на президент, Деси обича да готви всеки ден за любимия си и семейството. „И двамата обожаваме гръцката кухня. Той обича много и тестените изделия – баници, палачинки. Когато мога, точа кори, но невинаги имам време. Все пак готвя за всички, като се съобразявам кой какво обича и какво не“, каза Деси.

 

Въпреки че вече е показала уменията си в два броя на „Черешката на тортата“, журналистката е научила много от шеф Виктор Ангелов. „Наистина е така. Самото шоу „Хел Китчън“ е голямо предизвикателство, с много неща се сблъсках за първи път и ми е много интересно“, похвали се още Деси.

 

Относно християнските пости, които текат в момента, Плевнелиева обясни, че няма достатъчно воля, но би искала да се пробва един ден и в това. „Постила съм по две седмици, но предвид забързаното ни ежедневие ми е трудно да продължа повече време“, казва бившата синоптичка номер 1 в Нова тв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Меглена от Бургас грабна сърцата на зрителите в Стани Богат
Next: Само глътка по два пъти в годината и артериите ви ще са идеално прочистени

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.