Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деси Радева прикова погледите с този дързък моден ход на приема за 3 март – истинска фатална жена
  • Новини

Деси Радева прикова погледите с този дързък моден ход на приема за 3 март – истинска фатална жена

Иван Димитров Пешев март 5, 2024
fgbfdblkgdknghknkhg.png

Съпругата на президента, Десислава Радева , неведнъж е била център на общественото внимание. Първата ни дама, която сравнително
рядко се появява в заглавията в медиите, този път влезе там ударно благодарение
на дързък моден ход.

Мястото на „събитието“ бе традиционният официален прием по случай Националния празник Трети март, забеляза ПИК.

Миналата вечер президентът Румен Радев събра политическия елит в концертната
зала на Централния военен клуб.

 

На събитието дойдоха вицепрезидентът Илиана Йотова, премиерът акад. Николай
Денков, вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел, заместник-председателят
на Народното събрание Кристиян Вигенин, министри, евродепутати, представители
на политически сили, на дипломатическия корпус, общественици, духовни лица и др.

 

Президенстката съпруга се „барна“ с прилепнала по тялото й черна рокля с дължина
до коленете и се открои с яркочервени високи токчета – типичната фатална жена .

 

Деси Радева червени обувки

Контрастът между първата дама и останалите присъстващи стана още по силен, след
като Радева се сдоби и с букет червени рози. Връчи й ги най-възрастният участник
в официалния прием – 98-годишния доц. д-р Иван Сечанов, доброволец, лекокартечар
през Втората световна война, председател на Съюза на ветераните от войните на
България.

 

Деси Радева рози

 

Той лично поздрави президента, пожела му успех в държавните дела и подари на
съпругата му букета от рози, предаде сайтът „Отбрана“.

Освен държавния глава, семейно на бала се представи и Николай Денков, който кара
последните си часове като министър-председател на България. Съпругата му проф.
Славка Чолакова бе заложила на синя непретенциозна рокля, в комбинация с черно
сако. В синьо, но в по-тъмен нюанс, се издокара и вицепрезидентът Йотова. Президентът
Радев припомни, че в хилядолетната ни история свободата никога не е идвала даром
и винаги е струвала скъпо.

 

прием 3 март

„Ние не сме забравили, че пътят към Сан Стефано бе осветен от саможертвата на
поколения български просветители, възрожденци и революционери.

 

Че огънят на Руско-турската освободителна война погълна десетки хиляди достойни
синове на братски народи. Че без подкрепата на общественици, интелектуалци, на
най-светлите умове от онова време – Юго, Достоевски, Гладстон, Макгахан и без
те да изразят своята силна подкрепа за българската кауза, нашата съдба днес щеше
да бъде по-различна“, подчерта държавният глава.

 

Николай Денков съпруга

Снимки: Прессекретариат на Президента и Otbrana.com

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова измама в страната! Мъж изгоря с близо 16 хиляди лева
Next: Таен вход на пъпа на Варна крие уникално съкровище от друг свят

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.