Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деси Радева рине кал в Карловско, а Даринка се връцка по бански
  • Новини

Деси Радева рине кал в Карловско, а Даринка се връцка по бански

Иван Димитров Пешев септември 9, 2022
dadaisriasrasnr.jpg

Дъщерята на президента Румен Радев – Дарина, продължава да бомбардира социалните мрежи с полуголи снимки. Кандидат-актрисата се радва на слънчевите дни по бял бански, видяхме на фотос, който девойката публикува в своя профил.

На снимката лицето й не се вижда, буйните й къдрици го закриват цялото.

В същото време мащехата й – съпругата на президента Десислава Радева, си плю на ръцете и се включи като доброволец в едно от трите най-пострадали от наводненията села.

 

Не изпускай тези оферти:

Тиня от мазето на къща в село Слатина, община Карлово, ринеше първата дама Десислава Радева вчера. Тя помагаше, за да се отводни мазето на баба Славка

Съпругата на президента не говори с медиите и единствено заяви, че не е дошла за публични изяви, а само за да помогне на хората.

Деси дори остана да нощува в селото при доброволците в отредените за тях от кмета места. Още от неделя сутринта в Богдан, Слатина и Каравелово, които са най-тежко пострадалите села има много доброволци от цялата страна.

 

 

Още политика:

„Лукойл“ е не само важна част от българската икономика, но и един от основните работодатели, а също и основният производител на горива и притежаващ преобладаващ дял от пазара“. Това каза президентът Румен Радев в началото на среща с представители на ръководството на енергийната компания „Лукойл“.

 

„От стойността на произвежданите горива зависи до голяма степен развитието на икономиката и на инфлационните процеси, което определя и стратегическото значение на компанията за българската икономика, особено по време на криза“, допълни Радев.

 

„Високите цени на горивата са сред водещите причини за поскъпването на всички стоки и услуги и водят до свиване на потреблението, което е загуба не само за потребителите, но и за производителя“, каза още президентът.

 

„Затова считам, че предстоящата Ви среща с българското правителство е една добра възможност, да се набележат мерки за стабилизиране на икономическата среда, за борба с инфлацията в полза на българския потребител“, допълни Радев.

„С благодарност приех поканата Ви, защото смятам, че в този разширяващ се свят е много важно да имаме по-тесни контакти за да можем да продължим нашето развитие“, каза Вадим Воробьов – президент на „Лукойл“.

 

„Нашата компания работи повече от 20 години на българския пазар. Надяваме се, че можем да бъдем препоръчвани като един сериозен работодател. Към днешна дата ние смятаме, че сме успели да запазим достатъчно работни места и също така да запазим някакви ресурси и да продължаваме да обсъждаме тези въпроси и за в бъдеще“, допълни Воробьов.

Държавата води преговори с „Лукойл“ за намаляване на цените на горивата

„В последните няколко дни, членове на българското правителство, както и мениджъри на нашата компания, проведоха редица срещи, на които се набелязаха редица мерки, за да можем да осигурим с възможности вътрешния пазар“, каза още президентът на „Лукойл“.

 

„В компанията ние виждаме бъдещето разделено на три части. Първи период, когато стъпва ембаргото на руския нефт. От 5 декември до 31 декември 2024 година, когато ще започне да действат санкциите и трети етап как ще се развива вътрешният пазар като се има предвид „Нефтохим-Бургас“ след 2024 година и последващите години“, казаха представителите на „Лукойл“ при президента.

Нова загадъчна смърт: Загина изпълнителният вицепрезидент на „Лукойл“

„Ние се договорихме и ще продължим да разговаряме с българското правителство за изработване на средносрочни мерки в един по-кратък период от време за да поддържаме икономиката“, съобщи Воробьов.

 

„Ние също така имаме, макар и не много ясно разбиране, как ще продължат нещата, но смятаме, че през първото тримесечие на следващата година, трябва да създадем работна група, която ще се занимава с проблемите, в момента, когато ембаргото влезе в сила“, каза още шефът на „Лукойл“.

 

На работната среща на „Дондуков“ 2 ще бъдат обсъдени възможностите за ограничаване на инфлацията и за развитието на предвидима икономическа среда в страната, става ясно от официалното съобщение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Минути преди първата от много тежки операции, Динко Вълев проговори за тежкото си състояние
Next: Слави Трифонов засрами политиците. Голям жест

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.