Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деси Стоянова се скара на шеф Кустев в ефир и стана интересно
  • Новини

Деси Стоянова се скара на шеф Кустев в ефир и стана интересно

Иван Димитров Пешев януари 5, 2024
dsacvdsfvdfgsdfgfd.png

Шеф Илиан Кустев успя да изнерви водещата на „Преди обед“ Деси Стоянова. Той е седмичен коментатор в предаването в началото на 2024-а. Макар че повдигна интересни теми, нямаше как съдията от „Мастършеф“ да не се озове в кухнята на шоуто.

 

Не е ясно дали е била негова идеята да отведе със себе си там и Деси Стоянова и Петър Дочев, но опитът да им покаже готварски трик в крайна сметка беше пълен провал.

Шеф Кустев се опита да ги научи да правят поширани яйца – нещо, което знаят и доста готвачи без особени претенции.

 

Той показа много подробно техниката, показа как трябва да се завърти водата и каква трябва да е температурата ѝ, но в крайна сметка и двамата водещи не успяха да пошират яйцето. Дочев беше сравнително по-близо до истината. Деси Стоянова пък не издържа и каза това, което си мислиха и доста от зрителите, пише vihrogon.bg.

„Баба ти все поширани яйца е правила!“, сопна се тя на шеф Кустев. Той не се засегна, а Деси побърза да пренесе разговора на масата на водещите и коментаторите, където със сигурност се чувства по на място, отколкото пред котлоните.

Кустев се върна по-късно в кухнята, като този път получи хвалби, но и закачки от щатния кулинар на предаването Веси Цюрбрюк. Звездата на „Мастършеф“ не пропусна да направи реклама на книгата си, която подари на колежката си. Цюрбрюк обаче веднага се заяде с него, като го пита защо рецептите, които е издал са точно 69 и защо това е написано с едър шрифт на корицата.

 

„Толкова са. Броих ги, смятах – толкова са“, отвърна Кустев. Веси обаче се засмя и изкоментира, че числото е избрано нарочно заради подтекста си.

Тя директно заяви, че топ готвачът съзнава, че въздейства на жените и това си проличало и в „Мастършеф“, където участнички го гледали, сякаш искат да го изпапат.

„Това не го казвай на Силвето“, каза веднага шеф Кустев, очевидно говорейки за красивата си половинка Силвия Иремиева. Очевидно тя се дразни от намеците, че майсторът е имал туй-онуй с конкретна участничка – Лора Асенова. Миската сама намекна за това, наранявайки доста сериозно репутацията на Кустев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Натали Трифонова: Подариха ми Мерцедес за Нова година!
Next: Искам да Ви разкажа истината за сина на Стефан Данаилов – Д-р Владимир, длъжен съм да го направя

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.