Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деси Стоянова се скара на шеф Кустев в ефир и стана интересно
  • Новини

Деси Стоянова се скара на шеф Кустев в ефир и стана интересно

Иван Димитров Пешев януари 5, 2024
dsacvdsfvdfgsdfgfd.png

Шеф Илиан Кустев успя да изнерви водещата на „Преди обед“ Деси Стоянова. Той е седмичен коментатор в предаването в началото на 2024-а. Макар че повдигна интересни теми, нямаше как съдията от „Мастършеф“ да не се озове в кухнята на шоуто.

 

Не е ясно дали е била негова идеята да отведе със себе си там и Деси Стоянова и Петър Дочев, но опитът да им покаже готварски трик в крайна сметка беше пълен провал.

Шеф Кустев се опита да ги научи да правят поширани яйца – нещо, което знаят и доста готвачи без особени претенции.

 

Той показа много подробно техниката, показа как трябва да се завърти водата и каква трябва да е температурата ѝ, но в крайна сметка и двамата водещи не успяха да пошират яйцето. Дочев беше сравнително по-близо до истината. Деси Стоянова пък не издържа и каза това, което си мислиха и доста от зрителите, пише vihrogon.bg.

„Баба ти все поширани яйца е правила!“, сопна се тя на шеф Кустев. Той не се засегна, а Деси побърза да пренесе разговора на масата на водещите и коментаторите, където със сигурност се чувства по на място, отколкото пред котлоните.

Кустев се върна по-късно в кухнята, като този път получи хвалби, но и закачки от щатния кулинар на предаването Веси Цюрбрюк. Звездата на „Мастършеф“ не пропусна да направи реклама на книгата си, която подари на колежката си. Цюрбрюк обаче веднага се заяде с него, като го пита защо рецептите, които е издал са точно 69 и защо това е написано с едър шрифт на корицата.

 

„Толкова са. Броих ги, смятах – толкова са“, отвърна Кустев. Веси обаче се засмя и изкоментира, че числото е избрано нарочно заради подтекста си.

Тя директно заяви, че топ готвачът съзнава, че въздейства на жените и това си проличало и в „Мастършеф“, където участнички го гледали, сякаш искат да го изпапат.

„Това не го казвай на Силвето“, каза веднага шеф Кустев, очевидно говорейки за красивата си половинка Силвия Иремиева. Очевидно тя се дразни от намеците, че майсторът е имал туй-онуй с конкретна участничка – Лора Асенова. Миската сама намекна за това, наранявайки доста сериозно репутацията на Кустев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Натали Трифонова: Подариха ми Мерцедес за Нова година!
Next: Искам да Ви разкажа истината за сина на Стефан Данаилов – Д-р Владимир, длъжен съм да го направя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.