Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деси Цонева разплака България с този спомен за баба си, Анахид Тачева
  • Новини

Деси Цонева разплака България с този спомен за баба си, Анахид Тачева

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
desistsotnsaevas.jpg

Вчера, на 18 ноември, изгубихме една от емблемите на телевизиятау нас – красивата Анахид Тачева . Легендарната водеща си отиде далеч от родината, покосена от тежка деменция.

 Реакциите в социалните мрежи бяха мигновени, от популярни и непопулярни българи, но това, което направи внучката на звездата – Деси Цонева , разплака всички.

Журналистката засега не описва болката от загубата на баба си в дълъг пост, но показа нейна снимка от по-младия й период , която предизвика много емоционални реакции сред последователите й.

Анахид Тачева млада

Не изпускай тези оферти:

„Вече си звездичка“, пише журналистката под кадъра с младата Анахид Тачева, която бе едно от най-красивите лица от екрана, любимка от Първа програма на националната телевизия от 1962 година нататък.

Приятели, колеги и близки на Анахид Тачева ще могат да си вземат последно сбогува с нея в сряда от 14:30 часа в църквата Свети Седмочисленици в столицата.

Поклонението ще е на 23 ноември в софийската черква “Свети Седмочисленици”

Месец и три дни, след като навърши 82 години, Анахид Тачева си отиде завинаги.

Легендарната тв говорителка угасна на 18 ноември далече от родината си от тежка деменция. Накрая тя не е познавала нито приятелите си, нито дори близките и роднините си. Така посрещна и рождения си ден на 15 октомври, без да си спомни хубавите дни и хората, съпътствали я в живота ѝ.

Поклонението ѝ ще бъде в сряда, 23 ноември, в софийската черква “Свети Седмочисленици”, защото трябва да бъде докарана до София. Така малката ѝ дъщеря, която носи нейното име – Анахид, е обяснила на всичките ѝ роднини. Обадила се е и на сестрата на майка си – Лина, която живее в Италия от 17-годишна. Тогава, още непълнолетна, 69-годишната днес жена се омъжва за италианец и заминава с него за родината му.

Ани, както всички наричат дъщерята на тв говорителката, е уведомила и брата на майка си. Той е средното от трите деца в семейството и живее в САЩ, където и Тачева прекарва последните години от живота си.

Дъщеря ѝ заедно с внука на Тачева – Димитър Цонев-младши, който носи името на баща си – популярния и обичан тв водещ, са неотлъчно до красивата говорителка през последните месеци заради бързо прогресиращата ѝ деменция.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БГ архитектурно чудо: Къща с двор кацна на покрива на жилищна сграда в София
Next: Турски лекар каза какво да правим, за да имаме здраво СЪРЦЕ до дълбока старост

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.